БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Беше 1989 г.

В библиотека „Галактика“ излезе на български първата част на романа „Дюн“ на Франк Хърбърт, 26 години след първата му публикация в списание „Аналог“.

Не бях  фен на научната фантастика, но мой приятел – състудент настоятелно ме помоли да прочета книгата, а след това и нейното продължение.

„Нямаш си на представа каква  класика е – това е екологична научна фантастика!“  - ме убеждаваше пламенно той.

И така в рамките на една година през преломните 1989 и 1990 г. потънах в света на Хърбърт.

Не влизам в подробности, че продължението го четох при режим на тока, в купонна система и докато чаках нафтовата ми печка в квартирата да се разгори.

Но в съзнанието ми остана един необикновен и вълнуващ свят, изключително актуални послания и герой като Пол Артеидски, чиято одисея напомняше пътуването на Мойсей и богоизбрания му народ през Синайската пустиня…

Прочитайки романа си признах, че той е възхитителен като замисъл и реализация и невъзможен за екранизиране.

Съзнателно не проследих опита на Дейвид Линч от 1984 г., знаейки добре, че ще се издъни и от години следя реализацията на замисъла на Дени Вилньов.

Чудна работа, след като гледах „Сикарио“ (2015) и „Блейдрънър 2049“ (2017) бях сигурен, че той може да направи успешна версия на романа.

Интуицията не ме излъга.

„Дюн“ на Вилньов е дълго носен, лелеян, обмислен и внимателно реализиран проект.

Вилньов знае, че САМО ТОЙ може да даде адекватна екранна версия на литературната класика. Разработва сценария, съвместно с Джон Спайтс и Ерик Рот и подхожда творчески към първоизточника – усърдно следва сюжета, героите и проблематиката, но където се налага се намесва дръзко и мотивирано – част от знаковите епизоди в романа липсват или са разместени, но за тях е хитро намекнато, като не пропускам и най-рисковия ход на сценаристите – да превърнат доктор Лит Кайнс в привлекателна чернокожа провиденциалистка – Шарън Дънкан – Брустър.

Впечатлява и умелото боравене със словото, с езика – през повечето време героите говорят на английски, но Пол и доктор Юи – Чен Чан общуват на таен език, вероятно мандарин, докато бедуините говорят на свещения ловен език чакобза – смесица от арабски и ромски.

Ако нещо наистина се откроява безапелационно това е сценографията на Джо Уолкър и перфектната работа на оператора Грег Фрейзър.

Визията на град Аракийн с неговата пирамидална структура, дворцовият комплекс на херцог Лето Артеидски – Оскар Айзък, поредицата от бляскаво поставени батални сцени, напомнящи най – доброто от класики като „Властелинът на пръстените“(2003) на Питър Джаксън и „Игра на тронове“ (2019) на Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс, като и легендарното пътуване през пустинята на Пол и майка му лейди Джесика – Ребека Фергюсън до най-отдалечената планета , образно казано от пещерата към Рая, превръщат „Дюн“ в модерна класика още в момента на гледането му.

Не мога да пропусна и изключителният принос на Ханс Цимър за музикалното оформление на епоса.

Самият факт, че той се отказва да композира „Тенет“ (2020) на Кристофър Нолан говори много.

Няма да сипя клиширани суперлативи – само ще посоча, че Мойсеевото скитане на майка и син през пустинния ад за мен  е немислимо без напрегнатата и завладяваща музика на Цимър.

Освен всичко друго - в „Дюн“ основно се засяга екологичната тема, но още тази за властта и нейната употреба, за насилието и страха като форма на подчинение на човека, за перспективата да бъдеш смел и свободен, да направиш своя избор,да браниш най-ценното, което природата ти е дала – скъпоценната подправка – съответник на злато, петрол и диаманти, с която да осигуряваш ресурс и възможности за прогрес, филмът е и основно за инициацията, за възмъжаването на Пол, за необходимостта той да забрави осигуреното си безметежно съществуване и след предателството на доктор Юи и смъртта на баща си да се превърне в необходимия водач, лидер и месия, от който народът му има огромна нужда.

Вилньов разработва замисъла си с вдъхновение и размах.

Работата му с актьорите е безупречна и трябва да се изучава като наръчник за артистично майсторство в киноуниверситетите.

Тимоти Шаламе като Пол прави гигантска крачка напред от времето на „Интерсталер“ (2014) на Кристофър Нолан, израствайки пред очите ни от нежен, андрогинен и разглезен младеж до корав войн и водач на племето си.

Ребека Фергюсън  като Джесика е първоначално крехка и уязвима, превръщайки се сред това в непоколебима спътница на сина си.

Джош Бролин е важно попадение като Гърни Халек, Стелан Скарсгард направо убива рибата с огромното си туловище като заплашително гъгнещия барон Владимир Харконен, Чен Чан е блестящ като злодея лекар Юи, Зендая се мъчи да вкара малко емпатия като Чани, Джейсън Момоа е неотразимият Дънкан Айдахо,органичен като Стилгар е Хавиер Бардем,приятно изненадва Шарлот Ремплинг - преобразената  преподобната майка Мохиам, а Дейв Баутиста като Рабан Харконен доказва, че притежава неподправен драматичен талант и може да играе и по –интересни роли от тези на спаринг партньор на Силвестър Сталоун  в „Невъзможно бягство З“ (2019) на Джон Харцфелд.

Извън всяко съмнение „Дюн“ е сред филмите на 2021 г. Той ще вземе и очаквания брой „Оскар“ – и и други важни киноотличия, тъй като е тържество и празник за филмовата индустрия.

Аз си мисля за нещо друго – каква ще бъде неговата екранна съдба по света във финансово изражение.

Засега е на минус, въпреки че има достатъчно време да излезе на печалба, покривайки разходите си от 165 милиона долара.

Знам, че от това зависи производството на втората част на филма и ще бъде ужасно разочарование, ако то не се заснеме заради посредствени приходи.

Считам, че настъпващите последни силни месеци, предстоящите празници и купчината награди, ще работят за „Дюн“ и неговото продължение.

Какво друго?

Просто гледайте „Дюн“ на голям екран, той си заслужава не само дадените 9 лева, но и всяка от отделените му 160 минути!

„Дюн“, 2021, 160 мин., по романа на Франк  Хърбърт, сц. Джон Спайтс, Ерик Рот и Дени Вилньов, реж.Дени Вилньов, разпространение „Уорнърбрадърс“