БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Преди да гледам този филм, една от приятните изненади на годината, изчетох всичко, което можеше да ми бъде от полза, за да осмисля поведението, житейската философия и манталитета на главния му герой – Майер Лански (1902 – 1983).
Както и предположих, се оказа евреин, родом от Беларус, емигрирал в САЩ, попаднал в подходящото време на точните хора и създал престъпна империя -синдикат, с която всички са се съобразявали.
За разлика от повечето си събратя има необикновено щастлива съдба – никога не попада в затвор, дори за неплатени данъци като Ал Капоне и не е убит за лош мениджмънт като Бъгси Сийгъл.За сметка на това, когато е необходим на управниците е търсен – да разкрие например шпионската нацистка мрежа в Ню Йорк, заплашваща САЩ с бъдеща инвазия или да подпомогне парично раждащата се държава Израел, но след това е винаги обявяван за обществен враг – премиерката Голда Меир му отнема израелския паспорт и в един момент се оказва човек без родина, а в края на живота си е преследван за укритите от него митични богатства…
Умира на преклонните 81 години в Маями, без агентите на ФБР да се докопат до наследството му от 300 милиона долара, което го прави един от най-богатите и влиятелни хора в света.
Филмът на сценарист – режисьора Ейтън Рокауей е амбициозно замислен и осъществен, реализиран прецизно и обективно, и е едновременно биография и типичен криминално – гангстерски опус, внимателно държащ сметка за традициите от „Кръстникът“(1972 – 1990) на Копола, през „Имало едно време в Америка“ (1984) на Серджо Леоне, до „Бъгси“ (1991) на Бари Лревинсъни най-вече „Ирландецът“(2019) на Мартин Скорсезе.
Всъщност той е най-близо като естетика и внушение до „Ирландецът“ с амбицията на пишещия журналист Дейвид Стоун – Сам Уортингтън не само да създаде успешна книга, но и да разкрие мистерията Лански, като необходимата добавка е, че Стоун е изцяло измислен образ, заел мястото на истинския изследовател Робърт Рокауей, чиято книга за лидерите на организираната престъпност „Но той беше добър с майка си: Животът и престъпленията на еврейските гангстери“(2000) е много популярна.
Стоун все пак написва творбата на живота си, но и по време на общуването си с възрастния гангстер попива и доста от неговите житейски максими и уроци, разбирайки, че Лански действително винаги е искал да контролира всичко около себе си, без самия живот, изживян от него така както е смятал за добре.
Ценното във филма е, че Стоун е амбициозен, но и обременен със своите семейни неприятности, стремящ се да бъде точен и неутрален анализатор на събитията, а сам впримчен в тях, след намесата на агентите на ФБР.
Той се принуждава да им сътрудничи, тъй като е притиснат до стената, предавайки боса, от когото зависи бъдещето му на писател.
Разбира се, според законите на жанра – Лански му прощава, допускайки го максимално близо до себе си и своя интимен свят, след като е дал заповед да се ликвидира в Швейцария ковчежника му Розенщайн, спасявайки за последен път парите си от лапите на държавната власт.
Както в „Ирландецът“ станахме свидетели на върховата изява на ветерана Джо Пеши като Ръсел Буфалино, така и в „Лански“ се наслаждаваме на поредната конгениална роля на 82-годишния Харви Кайтел.
Проследих внимателно присъствието му в двучасовата лента – неподражаем перфекционизъм, безупречен стил и гениална простота на изразните средства, на каквато са способни само големите киномайстори!
Неговият Лански е симпатичен старец, описващ със замах, но искрено, своя живот на магнат на казина и хотели и гангстерски бос, предал на смъртна вендета любимия си Бъгси Сийгъл, който знае как да привлече вниманието на журналиста, какво да говори и кое да премълчи, да бъде съпричастен с проблемите му, да му прости грешките, да го допусне възможно най-близо до собствената си трагедия, свързана с парализирания му син, за да заяви накрая – „Гангстер? Ангел с мръсно лице“ и да заключи – „Мисля, че приключихме, Дейвид. Заминавайте си в къщи, при семейството.“
Познавам творческото развитие на Кайтел от времето на първите му стъпки в „Кой чука на вратата ми?“ (1967) на Скорсезе, но смело мога да посоча, че интерпретацията му на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.
В интерес на истината ще отбележа, че филмът на Рокауей не е изпълнен с престрелки, убийства и кървави мелета – не че ги няма – особено в първата му част, тъй като желанието на постановчика е било да разкрие сблъсъка и колаборацията на два толкова различни типажа и характера, които се оказват и любопитни, и интересни за следене, анализ и осмисляне.
В добавка се наслаждаваме и на стабилното присъствие на два интересни женски образа – Морийн Дъфи на Минка Кели и Ан Лански на Анна София Роб.
Така при рекапитулацията се оказва, че „Лански“ на Ейтън Рокауей е един стойностен, изпипан и въздействащ филм, който няма амбициите да е новият „Кръстник“, но все пак полага необходимите усилия за обновяването и освежаването на жанра.
А това не е никак малко, нали?
„Лански“, 2021, 119 мин., сц. и реж.ЕйтънРокауей, дистрибуция „Вертикал Ентъртайнмънт“
