БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Преди да гледам този филм, една от приятните изненади на годината, изчетох всичко, което можеше да ми бъде от полза, за да осмисля поведението, житейската философия и манталитета на главния му герой – Майер Лански (1902 – 1983).

Както и предположих, се оказа евреин, родом от Беларус, емигрирал в САЩ, попаднал в подходящото време на точните хора и създал престъпна империя -синдикат, с която всички са се съобразявали.

За разлика от повечето си събратя има необикновено щастлива съдба – никога не попада в затвор, дори за неплатени данъци като Ал Капоне и не е убит за лош мениджмънт като Бъгси Сийгъл.За сметка на това, когато е необходим на управниците е търсен – да разкрие например шпионската нацистка мрежа в Ню Йорк, заплашваща САЩ с бъдеща инвазия или да подпомогне парично раждащата се държава Израел, но след това е винаги обявяван за обществен враг – премиерката Голда Меир му отнема израелския паспорт и в един момент се оказва човек без родина, а в края на живота си е преследван за укритите от него митични богатства…

Умира на преклонните 81 години в Маями, без агентите на ФБР да се докопат до наследството му от 300 милиона долара, което го прави един от най-богатите и влиятелни хора в света.

Филмът на сценарист – режисьора Ейтън Рокауей е амбициозно замислен и осъществен, реализиран прецизно и обективно, и е едновременно биография и типичен криминално – гангстерски опус, внимателно държащ сметка за традициите от „Кръстникът“(1972 – 1990) на Копола, през „Имало едно време в Америка“ (1984) на Серджо Леоне, до „Бъгси“ (1991) на Бари Лревинсъни най-вече „Ирландецът“(2019) на Мартин Скорсезе.

Всъщност той е най-близо като естетика и внушение до „Ирландецът“ с амбицията на пишещия журналист Дейвид Стоун – Сам Уортингтън не само да създаде успешна книга, но и да разкрие мистерията Лански, като необходимата добавка е, че Стоун е изцяло измислен образ, заел мястото на истинския изследовател Робърт Рокауей, чиято книга за лидерите на организираната престъпност „Но той беше добър с майка си: Животът и престъпленията на еврейските гангстери“(2000) е много популярна.

Стоун все пак написва творбата на живота си, но и по време на общуването си с възрастния гангстер попива и доста от неговите житейски максими и уроци, разбирайки, че Лански действително винаги е искал да контролира всичко около себе си, без самия живот, изживян от него така както е смятал за добре.

Ценното във филма е, че Стоун е амбициозен, но и обременен със своите семейни неприятности, стремящ се да бъде точен и неутрален анализатор на събитията, а сам впримчен в тях, след намесата на агентите на ФБР.

Той се принуждава да им сътрудничи, тъй като е притиснат до стената, предавайки боса, от когото зависи бъдещето му на писател.

Разбира се, според законите на жанра – Лански му прощава, допускайки го максимално близо до себе си и своя интимен свят, след като е дал заповед да се ликвидира в Швейцария ковчежника му Розенщайн, спасявайки за последен път парите си от лапите на държавната власт.

Както в „Ирландецът“ станахме свидетели на върховата изява на ветерана Джо Пеши като Ръсел Буфалино, така и в „Лански“ се наслаждаваме на поредната конгениална роля на 82-годишния Харви Кайтел.

Проследих внимателно присъствието му в двучасовата лента – неподражаем перфекционизъм, безупречен стил и  гениална простота на изразните средства, на каквато са способни само големите киномайстори!

Неговият Лански е симпатичен старец, описващ със замах, но искрено, своя живот на магнат на казина и хотели и гангстерски бос, предал на смъртна вендета любимия си Бъгси Сийгъл, който знае как да привлече вниманието на журналиста, какво да говори и кое да премълчи, да бъде съпричастен с проблемите му, да му прости грешките, да го допусне възможно най-близо до собствената си трагедия, свързана с парализирания му син, за да заяви накрая – „Гангстер? Ангел с мръсно лице“ и да заключи – „Мисля, че приключихме, Дейвид. Заминавайте си в къщи, при семейството.“

Познавам творческото развитие на Кайтел от времето на първите му стъпки в „Кой чука на вратата ми?“ (1967) на Скорсезе, но смело мога да посоча, че интерпретацията му на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В интерес на истината ще отбележа, че филмът на Рокауей не е изпълнен с престрелки, убийства и кървави мелета – не че ги няма – особено в първата му част, тъй като желанието на постановчика е било да разкрие сблъсъка и колаборацията на два толкова различни типажа и характера, които се оказват и любопитни, и интересни за следене, анализ и осмисляне.

В добавка се наслаждаваме и на стабилното присъствие на два интересни женски образа – Морийн Дъфи на Минка Кели и Ан Лански на Анна София Роб.

Така при рекапитулацията се оказва, че „Лански“ на Ейтън Рокауей е един стойностен, изпипан и въздействащ филм, който няма амбициите да е новият „Кръстник“, но все пак полага необходимите усилия за обновяването и освежаването на жанра.

А това не е никак малко, нали?

 

„Лански“, 2021, 119 мин., сц. и реж.ЕйтънРокауей, дистрибуция „Вертикал Ентъртайнмънт“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек