SKIF

Този филм не е за тези, които смятат, че Русия на Путин е демократична държава, че войната в Украйна е справедлива и че в „братската“ страна народът живее добре. „Левиатан“ на Андрей Звягинцев показва истинското лице на северния гигант – вчера, днес и утре. Метафората с библейския демон е възможно най-удачната. Политическата машина в Русия е демон – убиващ обикновения руснак без капка милост, без никаква надежда в утрешния ден. Корупцията  - главният персонаж във филма, е потресаваща, превърнала се  и в символ на постсоциализма. 

Обикновено  семейство в обикновено затънтено градче се опитва да защити дома си от кмета, пожелал имота му. Изходът е ясен – брутална разправа. Съпругата е убита, съпругът в затвора, детето е в социален дом. Всичко това с благословията на православната църква и в името на изборната победа на партията на пожизнения президент и на парите, естествено. Няма полиция, няма прокуратура, няма съд, няма морал. Всъщност има го, но той е на подчинение на Путин. Изходът е един – водка, много водка.

Звягинцев снима с размаха на безапелационен майстор на киното. На моменти зрителят остава с впечатлението, че лентата е произведена в САЩ. Но не. Актьорите са подчинени на идеята на режисьора и сценария и за пореден път доказват, че Русия още от времето на Екатерина Велика е люлка на артистични гиганти. Само може да мечтаем какво би било, ако страната беше избегнала революцията от 1917 г. и последвалия терор, продължаващ и днес. 

Филмът е за тези, които обичат стойностното, критичното кино. Лентата има качествата на древногръцка трагедия и носи на авторите няколко престижни награди и омразата на властите – политически, икономически и църковни. 

Засега Звягинцев е жив . Световната му слава ще бъде щит, но докога? Ще има ли смелостта да продължи и как? 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.