SKIF

Това е филм, по време на който зрителят непрекъснато си задава въпроса: Защо в България не може да се заснеме подобен? Може би отговорът е в майсторството на режисьора Хесус дел Серо - испанец, спечелил слава в родината си и насочил интереса си към Румъния, където през последните 10 г. е заснел 10 филма. А може би е в незрелостта, връзкарството и подмяната на ценностите в българското кино.

Чудовищната машина на "Секуритате" - комунистическите тайни служби на Румъния, които мачкат хората в продължение на 45 години, вълнуват Дел Серо в "Пътуване до Хавай" (2017). Филмът е за опита за бягство от комунистическата хватка, а сюжетът е драматичен - с цялата жестокост и безнадеждност на режима на Чаушеску. И въпреки това финалът е оптимистичен. 

Историята е за семейство, в което възрастният баща е пробвал неусупешно на младини да избяга от страната с балон заедно с тримата си братя. Това му е струвало затвор и безрадостен живот. Единият брат обаче е успял и след много години роднините му разбират това, след като ги уведомяват, че им е оставил в наследство имение в Хавай на стойност 3 млн. долара. "Секуритате" обаче не може да допусне щастието им и след като им отнема наследството, синът също отлита с балон. 

Зад фантастичния сюжет се крие цялата безнадеждност на живота в комунистическия строй, за който поне в България паметта се оказа изключително къса. Филмът унищожава всякаква носталгия по ония години и припомня безизходицата и безнадеждността на социалистическото робство, заменили свободата на индивида. 

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея. Този път историята е по действителен случай, затова финалът е реалистичен, пълен с разочарование и безнадеждност. 

Румънското кино заслужава изключителен респект заради тези филми. Колкото до българските им аналози - те едва ли са възможни в момента. Едва ли би се намерило финансиране за истории, които да припомнят на забравилите какво означава свобода и как се отстояват човешките права. 

 

Коментари  

-1 #1 Явор Асенов 29-12-2020 06:02
Кога ще се научим как се пише Хаваи? Хаваи са група острови. В този смисъл не е правилно да се пише Хаваи, защото няма такъв остров!
Цитиране
  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията