SKIF

Това е филм, по време на който зрителят непрекъснато си задава въпроса: Защо в България не може да се заснеме подобен? Може би отговорът е в майсторството на режисьора Хесус дел Серо - испанец, спечелил слава в родината си и насочил интереса си към Румъния, където през последните 10 г. е заснел 10 филма. А може би е в незрелостта, връзкарството и подмяната на ценностите в българското кино.

Чудовищната машина на "Секуритате" - комунистическите тайни служби на Румъния, които мачкат хората в продължение на 45 години, вълнуват Дел Серо в "Пътуване до Хавай" (2017). Филмът е за опита за бягство от комунистическата хватка, а сюжетът е драматичен - с цялата жестокост и безнадеждност на режима на Чаушеску. И въпреки това финалът е оптимистичен. 

Историята е за семейство, в което възрастният баща е пробвал неусупешно на младини да избяга от страната с балон заедно с тримата си братя. Това му е струвало затвор и безрадостен живот. Единият брат обаче е успял и след много години роднините му разбират това, след като ги уведомяват, че им е оставил в наследство имение в Хавай на стойност 3 млн. долара. "Секуритате" обаче не може да допусне щастието им и след като им отнема наследството, синът също отлита с балон. 

Зад фантастичния сюжет се крие цялата безнадеждност на живота в комунистическия строй, за който поне в България паметта се оказа изключително къса. Филмът унищожава всякаква носталгия по ония години и припомня безизходицата и безнадеждността на социалистическото робство, заменили свободата на индивида. 

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея. Този път историята е по действителен случай, затова финалът е реалистичен, пълен с разочарование и безнадеждност. 

Румънското кино заслужава изключителен респект заради тези филми. Колкото до българските им аналози - те едва ли са възможни в момента. Едва ли би се намерило финансиране за истории, които да припомнят на забравилите какво означава свобода и как се отстояват човешките права. 

 

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 84 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден