SKIF

Както ще Ви подскаже корицата на Димитър Овчаров, в книгата става дума за аристократични неща. Само че историята не ни я разказва някоя достолепна госпожа, а младата румънска писателка Дана Григорча, живееща в Швейцария. 

Авторката, очевидно добре познаваща западната публика, я завладява с хибридния жанр, в който, докато ни разхожда из непознатия Букурещ, разказва истории от покритото му с патина минало. Дантелите на баба й и тоталитарният социализъм на Чаушеску са така преплетени, преливат едни в други, смесват се със съвременни истории, че на моменти читателят се пита: В коя епоха съм сега? 

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. Асоциативната й мисъл на моменти обърква - толкова много моменти и случки се наслагват едни върху други. Затова книгата трябва да се чете на един дъх, без прекъсване - за да не се изпусне нишката. В случай, че бъде изпусната, не е беда - така или иначе съвременният сюжет е най-маловажният в романа, а историите следват една след друга.

За българските читатели (а сигурно не само за тях) "Първичното чувство за невинност" е пътеводител из непознатия Букурещ - някога наричан напълно заслужено "малкият Париж", а по времето на Желязната завеса - емблема на грандоманщината и безчовечността в архитектурата (и не само). Чудни, любопитни историйки се нанизват като разноцветни маниста в гердан: как Майкъл Джексън отчайва изнемогващата от чакане тълпа с думите: "Будапеща, обичам ви!", как главната героиня като пионерче отказва да връчи огромен букет на "Майката на нацията", защото за нея единствената й майка е собствената й, как съседката убива мъжа си, понеже й е изневерил, и го натиква в контейнера за боклук, като оставя краката му да стърчат отгоре... За ценителите препоръчваме коледното меню и всичките салтанати по поднасянето му в онези години, когато думата "изисканост" е имала огромно значение в живота на хората - стр. 132 до 135 (с нищо няма да ви навреди на четенето, ако започнете книгата оттам - тъкмо ще ви се отвори апетит за нея). 

Книгата събужда апетит и за още от същото и неизменно поражда въпроса защо досега не сме прочели подобни български истории. Особено за времената, когато бабите ни са ходели с онези копринени рокли, прибрани в наследените от тях гардероби, каквито внучките им никога не облякоха. За онзи изгубен вкус към живота, който вече изглежда напълно нереален. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

"Да си актьор позволява да живееш живота на други хора, без да плащаш цената."

Робърт де Ниро, американски актьор, роден на 17 август преди 79 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков