SKIF

Както ще Ви подскаже корицата на Димитър Овчаров, в книгата става дума за аристократични неща. Само че историята не ни я разказва някоя достолепна госпожа, а младата румънска писателка Дана Григорча, живееща в Швейцария. 

Авторката, очевидно добре познаваща западната публика, я завладява с хибридния жанр, в който, докато ни разхожда из непознатия Букурещ, разказва истории от покритото му с патина минало. Дантелите на баба й и тоталитарният социализъм на Чаушеску са така преплетени, преливат едни в други, смесват се със съвременни истории, че на моменти читателят се пита: В коя епоха съм сега? 

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. Асоциативната й мисъл на моменти обърква - толкова много моменти и случки се наслагват едни върху други. Затова книгата трябва да се чете на един дъх, без прекъсване - за да не се изпусне нишката. В случай, че бъде изпусната, не е беда - така или иначе съвременният сюжет е най-маловажният в романа, а историите следват една след друга.

За българските читатели (а сигурно не само за тях) "Първичното чувство за невинност" е пътеводител из непознатия Букурещ - някога наричан напълно заслужено "малкият Париж", а по времето на Желязната завеса - емблема на грандоманщината и безчовечността в архитектурата (и не само). Чудни, любопитни историйки се нанизват като разноцветни маниста в гердан: как Майкъл Джексън отчайва изнемогващата от чакане тълпа с думите: "Будапеща, обичам ви!", как главната героиня като пионерче отказва да връчи огромен букет на "Майката на нацията", защото за нея единствената й майка е собствената й, как съседката убива мъжа си, понеже й е изневерил, и го натиква в контейнера за боклук, като оставя краката му да стърчат отгоре... За ценителите препоръчваме коледното меню и всичките салтанати по поднасянето му в онези години, когато думата "изисканост" е имала огромно значение в живота на хората - стр. 132 до 135 (с нищо няма да ви навреди на четенето, ако започнете книгата оттам - тъкмо ще ви се отвори апетит за нея). 

Книгата събужда апетит и за още от същото и неизменно поражда въпроса защо досега не сме прочели подобни български истории. Особено за времената, когато бабите ни са ходели с онези копринени рокли, прибрани в наследените от тях гардероби, каквито внучките им никога не облякоха. За онзи изгубен вкус към живота, който вече изглежда напълно нереален. 

 

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Историята често изиграва лоши шеги на тези, които я преследват.“

 Дан Браун, американски писател, роден на 22 юни преди 61 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...