SKIF

„Държавата срещу Фриц Бауер“ е за тези, които имат афинитет към документалното кино. Името на филма е подвеждащо, юридическата му стилистика предполага, че държавният обвинител, т.е. прокуратурата, се изправя срещу някакъв престъпник. Но уви! 

Малко известният в Българя германски режисьор Ларс Крауме всъщност вади на показ прелюбопитни исторически факти, давайки популярност на един смел и честен човек – главният прокурор на провинция Хесен - Фриц Макс Бауер. Дори и в Германия името му не е толкова известно и вероятно има немалко противници и днес. Той е евреин, роден през 1903 г. Учи право и прави забележителна кариера – само на 27-годишен вече е съдия в Щутгарт и заедно със своя приятел и съпартиец от Социалдемократическата партия Курт Шумахер става един от най-яростните защитници на Ваймарската република. През март 1933  г. нацистите го уволняват и интернират за осем месеца в концентрационен лагер. През 1936 г. успява да напусне Германия, за да се върне едва през 1949 г. Мисията на живота му е да изправи нацистките военнопрестъпници пред съда и да демократизира Германия. 

Тази предистория за личността на Бауер липсва във филма. Разказът започва през 1957 г. Бауер е главен прокурор, който иска на всяка цена да издири, залови и изправи пред германски съд един от главните виновници за Холокоста – Адолф Айхман. Само че държавата Германия не желае това. Прокуратура, разузнавателните служби, полицията всячески се опитват да осуетят опитите на Бауер да стигне до палача. В историята заслугата за залавянето на Айхман в Аржентина е приписвана на МОСАД – тайната разузнавателна служба на Израел, а самата акция е окачествена като брилянта. Но истината се оказва малко по-различна – Бауер с много рискове принуждава шефовете на агенцията да предприемат акцията. 

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен филма. Актьорският състав - Бургхарт Клауснер, Роналд Церфелд, Себастиан Бломберг, Йорг Шютауф, Лилит Щанденберг, са на познатото високо ниво за европейското кино.

Истината за ролята на Фриц Бауер за залавянето на Айхман излиза наяве едва 10 години след неговата смърт. На него се дължат и процесите във Франкфурт, разкрили за първи път страшната истина за Аушвиц, където са убити над 1,1 млн. души. 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 197 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...