SKIF
„Не без дъщеря ми” (Not Without My Daughter) е разтърсващ филм по още по-разтърсващата книга на американката Бети Махмуди. През 1984 г. тя е задържана насила от съпруга си иранец в родината му, където младото семейство с малка дъщеря отива уж само да навести роднините му.
Мъките на Бети да се измъкне от тотално променения си съпруг след завръщането му с фанатичното му семейство с примитивни религиозни порядки са епични. Историята за трудното бягство на майка и дъщеря от Иран през пустинята е пресъздадена драматично на кинолента от първокласните Сали Фийлд и Алфред Молина по режисурата на Брайън Гилбърт. Романът по действителен случай пък е номиниран за „Пулицър”.
И книгата, и филмът предизвикват бурна рецепция от читателите и зрителите. Мненията са полярни и това се подсилва от факта, че съпругът на Бети написва алтернативна книга – „Без дъщеря ми”, и до смъртта си твърди, че детето е било отвлечено от Иран. Самата дъщеря Мохтаб Махмуди става известна писателка в САЩ и в последните си интервюта твърди, че вече е простила на баща си за случилото се в детските й години.
Трудната среща на западните ценности с мюсюлманския фанатизъм в страната на аятоласите е проблем, който не е загубил актуалността си от 80-те години досега. Множество смесени бракове срещат същите трудности и в ХХІ век. Шериатът и законите на Запада се разминават генерално по отношение на правата на жените и децата.
Филмът и книгата предизвикват тежки размисли за фанатизма, расизма, патриархалното общество, дискриминацията на жените в Близкия Изток.
