SKIF

Почитателите на качествената литература и на литературната история, трябва да са благодарни на режисьора Майкъл Грандейдж и на продуцентите на филма „Геният“. Благодарение на тях до българските читатели достигна книгата на А. Скот Бърг, разказваща живота на редактора от американското издателство „Скрибнър“ Максуел Евартс Пъркинс (1884 -1947).

Ако не беше филмът, книгата никога нямаше да бъде преведена и отпечатана. Трябва да си непоправим литературен наивник или романтичен издател, който би преглътнал загубата на няколко хиляди лева, за да издадеш нонфикшън за един непознат американец, чийто живот е скучен  - четене на ръкописи, предлагане на заглавия за публикуване и писане на писма до автори, пътуващ само от вкъщи до редакцията и обратно, неизневеряващ на жена си, обичащ повече от всичко на света дъщерите си и „Война и мир“ на Толстой, а и пиещ уморено. Дори за американските стандарти животът на редактора Пъркинс не би предизвикал интерес, освен ако в него нямаше нещо изключително, засягащо най-вече националната гордост. 

Доказва го и предисторията на самата книга. Като студент през 70-години на ХХ в. А. Скот Бърг прави дипломна работа за забравения редактор, която прераства в книгата – „Макс Пъркинс: Редактор на гении”. Дотогава - 30 години след смъртта му, името на редактора тъне в забрава. Но Бърг успява по брилянтен начин да го извади на светло, за което получава и авторитетна Националната награда за литература на САЩ и си спечелва репутацията на безупречен биограф. 

Има обаче един проблем - и това е заглавието на филма и неговото механично поставяне на българското издание. Пъркинс, ако можеше да види това, би се възмутил. Защото Бърг, проследявайки пунктуално живота му, ни представя един безумно скромен слуга на авторите и читателите. Това е човек, който изключително старателно е бягал от светлините на прожекторите, от евтините сензации, неуместните епитети, воювайки за славата на писателите. Тези му човешки качества и еталонът му за проза – „Война и мир“, са причина световната литературна съкровищница да има Франсис Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей, Томас Улф, Ринг Ларднър, Марджъри Кинан Ролингс, Джеймс Джоунс и други, които са достигнали до най-високите нива на националната си литература. За да разберете какви са му заслугите, прочете книгата. 

Между другото Пъркинс не е бил на „ти“ с пунктуацията, но пък без преувеличение може да се каже, че е архитектът на добрия роман. Но не само това – той е и баща, опора, вдъхновение, ментор на литературни величия. Въпреки че го е осъзнавал това, до края на дните си е отстоявал професионалното си кредо – книгата е на автора.

Въобще книгата на Бърг  има няколко прочита – за живота на един редактор, за непозната страна на известни автори, за механизмите на американското книгоиздаване и разпространение на книгите. 

Тя е и един урок за българските издатели и книжари. Защото, за огромно съжаление и на автори, и на читатели, съдбата на българската книга и въобще на литературата ни щеше да има друга съдба, друго качество, ако имахме нашенски Пъркинси и отговорни издатели и книжари, за които стойността на една книга не се измерва само в левове. Приятно четене! 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора