SKIF

„Геният“ на режисьора Майкъл Грандейдж не е за всеки. Защо ли? Кой се интересува от хората, чиито имена са написани на последната страница на книгите, при това с дребен шрифт? Има ли нещо героично в това даваш акъл как да бъде структуриран даден роман, да откриваш натруфени места в него и редица тънкости, свързани с излизането на една книга? Редакторската работа винаги е била подценявана и скрита за тези, които само консумират един книжен продукт, без да се замислят колко много работа има върху един ръкопис, преди той да бъде нареден по лавиците на книжарниците и библиотеките. А и колко са авторите, които казват на висок глас: еди кой си редактор ми спаси книгата. Чели ли сте някога интервю с редактор – с издател – да, с писател – има много, но с редактор? Е, едно от малките изключение е Томас Улф – писател и един от главните герои на лентата, изигран убедително от Джуд Лоу.

Филмът на Майкъл Грандейдж е базиран на книгата „Макс Пъркинс: Редактор на гении” от А. Скот Бърг, публикувана през 1978 г., която пък е базирана на неговата дипломна работа от 1977 г. На фокус е редакторът от издателство „Скрибнър“ Максуел Пъркинс. В англоезичния литературен свят е известен като откривател на редица силни автори на американската литература - Ърнест Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд, Томас Улф, Ринг Ларднър, Марджъри Кинан Ролингс, Джеймс Джоунс и много други. Но филмът е концентриран само върху времето, в което работи с преждевременно починалия Томас Улф. Отношенията му с Хемингуей и Фицджералд са само загатнати, което е естествено.

„Шапката на Пъркинс“ слага един от най-обичаните джентълмени в английското кино – Колин Фърт, който успява да внуши без каквито и да е ефекти скромността, всеотдайността и безпределната любов към добрата литература на своя герой. Звездното трио се допълва от звездата Никол Кидман, влязла удобно в ролята на истерично влюбената  в Улф жена. Резултатът е вълнуваща драма, създадена по каноните на доброто американско кино, но без шансове да се превърне в кино хит, за съжаление. И причината не е в режисьора, в оператора, в сценариста, в актьорите, а защото, както казва големият чешки кинаджия Менцел: „Тъпаците решават нещата… Те просто са повече“. 

Филмът обаче е задължителен за всички, които по някакъв начин са свързани с книгите и писаното слово – издатели, автори, редактори, коректори, преподаватели, студенти филолози, библиотекари, музиканти, художници, журналисти, пиари… 

Уроците, които дава Пъркинс, са безценни. Неговият респект към автора и книгата е впечатляващ, а от отговорността му към читателя могат да те побият тръпки. Всеки, гледал филма, е щастливец, ако е почувствал вибрациите на голямата литература и върховното напрежение, което  съпътства създаването на един шедьовър. Хората с червените писалки, както са били наричани преди години редакторите, са изчезващ вид днес. Затова: Шапки долу, пред тях – незнайните съавтори на големите книги. „Книгата е на автора, а редакторът може и да съсипе труда на автора“, казва Пъркинс.

„Макс Пъркинс: Редактор на гении” е публикувана на български от издателство „Колибри“ със заглавието „Геният“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора