SKIF
Драмата от 1986 г., заснета от руския режисьор Андрей Кончаловски по пиесата на Том Кемпински, е безкрайно любопитна не само заради добрата игра на Джули Андрюс, Алън Бейтс, Макс фон Сюдов и младия Рупърт Еверет. Зад нея се крие действителна история. Кемпински интерпретира художествено трагедията в първия брак на известния композитор и диригент Даниел Баренбойм.
Сюжетът е за първата му съпруга – талантливата челистка Жаклин дьо Пре, която на 27 г. се разболява от множествена склероза и близо 20 години води мъчително съществуване. Преди болестта да прекърши живота й, Дьо Пре става звезда с легендарния си запис на Cello Concerto in E minor на Едуард Елгар и е икона в камерната музика.
Любовта й с Баренбойм също е легендарна – срещат се на Нова година през 1966 г. Веднага след Шестдневната война между Израел и арабските държави през 1967 г. тя отлита натам, приема юдаизма и се омъжва за него. Приятелка е с Йехуди Менухин, Ицхак Пърлман, Зубин Мета. Последният й концерт е в Лондон през февруари 1973 г., след това пръстите й вече не я слушат.
Болестта е изключително мъчителна и води до семейна драма. Още докато Жаклин е жива, Баренбойм заживява с друга жена и има деца от нея. Силно въздействащият филм се фокусира върху този сюжет и се опитва да надникне в душата на главната героиня, изиграна сърцато от Джули Андрюс.
Почеркът на Кончаловски добавя във филма онова, което пречи на трагедията да се превърне в евтина мелодрама. За разлика от житейската драма, тук финалът е отворен, а зрителят успява да влезе в обувките на всички герои до един. При психолога Кончаловски няма морализаторстване, нито присъди – хората са нещастни същества, любовта е загуба на самоконтрол, животът е кратък и непредвидим и от него трябва да се гребе с пълни шепи.
