SKIF

Ако харесвате Туве Янсон от детските си години, няма начин да не я четете с удоволствие и като възрастни. Авторката на книгите за муминтролите е по-известна с детското си творчество, въпреки че има толкова добри разкази и романи за възрастни. Сборникът „Пътуване с лек багаж”, писан през 1987 г., е сред тях. На български е издаден от "Жанет 45" през 2012 г.

Това е книга, която може да се чете навсякъде – в метрото, на опашка, преди заспиване, докато чакаш гости или приятел на среща. Лекотата на повествованието е този „лек багаж”, към който всички белетристи се стремят. Янсон има изтънчен стил, обран, пестелив, но в същото време емоционален, психологически, провокативен. При нея няма дълги описания, лирически отклонения. Кратък , но преобладаващ диалог, пестеливо маркиране на обстоятелствата и въпреки това много дълбочина.

Самата Туве Янсон е много странна птица. Шведка, родена в Хелзинки, от артистично семейство, самата тя художничка  и автор на карикатури и стенописи, илюстратор на „Алиса в страната на чудесата” и „Хобитът”. Животът й преминава в пътешестване, когато не е на острова, който обитава – Кловхару. Живее с жена – нещо изключително скандално за времето й – родена през 1914 г. и починала през 2001 г.

Янсон казва, че едва към 60-те се е ориентирала към проза за възрастни. И е запазила изцяло принципите си, спазвани в детската литература – яснота, увлекателност, краткост. „Гардиън” директно заявява, че преходът от деца към възрастни изобщо не е променил писането й. Оставете се да бъдете провокирани от нея.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин