SKIF
Хубавите книги обикновено се откриват случайно, тъй като за тях не се шуми. Така незабелязано у нас мина романът „Тайна” на Филип Гримбер (67) – наградена с „Гонкур на лицеистите” за 2004 г., а издадена на български през 2010 г. от „Парадокс”. Преводът на Магдалена Куцарова – Леви е едно от достойнствата на книгата.
Естествено, истински случай седи в дъното на „Тайна” – животът винаги е по-богат от фантазиите ни. Тайната на родителите, старателно крита от малкото им момче, се оказва съсипваща. Едно еврейско дете във Франция по времето на нацистката окупация е пожертвано от майка му заради изневяра на бащата. Не сте попадали на такъв прочит на Холокоста, нали?
Любовната история и драма на семейство Гримбер е толкова разтърсваща, че хитлеристите с техните депортации в концлагери са далечен фон. Като истински французин авторът следи пулса на сърцето, държи читателя близо до драматичните обрати и не го оставя и за миг да потъне в някое всеизвестно клише. Романът е толкова добре написан и структуриран, че се чете на един дъх. И през цялото време държи в напрежение.
И за да не се чудите как авторът е преживял огромната рана, която му се е случила наяве в собствения му живот – станал е психоаналитик, занимава се предимно с деца аутисти. Трябвали са му години, за да стигне до написването на книга. Казва, че с писането успява да даде отпор на фантомите, които витаят в живота му.
