SKIF

Режисьорът на „Аферим!“ Раду Жуде е само на 39 години.  „Аферим!“ е неговият трети пълнометражен филм, с който докосна световната слава. Дали е очаквал успеха? Вероятно , защото е кодирал това още в заглавието, което в превод означава, „браво”. Филмът излезе през 2015 г. и спечели „Сребърна мечка” за най-добра режисура на Берлинале, предложение за „Оскар” и още, и още награди.

Какво се крие зад този успех? Жуде, който има опит и като сценарист, и Флорин Лазареску базират текста на исторически хроники от ХІХ в., като по този начин търсят максимална автентичност на повествованието. За да бъде усетена лентата като документална, Жуде снима в черно и бяло, напускайки коловоза на шаблона. За още по-голяма убедителност и близост до епохата всякакви технически ефекти са пренебрегнати. Сюжетът е делничен - местен пристав и синът му търсят избягал „гарван”, сиреч циганин, чието прегрешение е, че е съблазнен от съпругата на господаря си. Всъщност преследването е пътуване в една вълнуваща историческа епоха -  интересна с пресъздаването на духа на ХІХ в. след успеха на Гръцкото въстание от 1821 г., интересна с националните настроенията на балканския човек, неговото ниско духовно и културно ниво. Не са пощадени и християнските свещеници, които са на нивото на първичната маса. За да избяга от обикновения пътепис, Жуде постига още един ефект, използвайки притчата – бащата дава житейски съвети на сина си, на моменти и брутални, но пък в унисон с тогавашните порядки. Развръзката е неочаквана, жестокостта е потресаваща, но и закономерно реалистична  за онези години. 

Филмът е копродукция на Румъния, България, Чехия и Франция. Съвсем дипломатично Жуде не позволява на един от героите (свещеник), който хули всички народи, които са му известни, да спомене българите. А би било любопитно да знаем как са ни виждали тогава северните комшии. 

Случката, разказана в „Аферим!”, е ориентирана времево някъде в средата на 30-те години на ХІХ в. Само няколко години по-късно Георги Раковски, под името Георги Македон и с гръцки паспорт, подготвя Браилските бунтове, а Влашко арена на Българското възраждане. Погледнат от този ракурс, филмът придобива особена важност и за нас, българите. За западния любител на киното „Аферим!” ще остане екзотично преживяване, така както в Европа са възприемали столетия наред Османската империя и народите, живели в нейните предели. Тези проблеми, показани от Жуде във филма, са факт и днес. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора