SKIF

Може ли човек да полети, махайки само с ръце? За реалиста, за рационалния човек е невъзможно. Но за френския писател Ромен Пуертолас  това е възможно и го доказва в романа си „Момиченцето, което погълна облак колкото Айфеловата кула”.  Условието обаче е едно – до обичаш с цялото си сърце и душа, и то безрезервно, в името на човешкия живот и справедливостта.

Пуертолас се качи на голямата литературна сцена с „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА”, залагайки на герои аутсайдери. Така е и в романа „Момиченцето…”. По стечение на обстоятелствата една парижка пощальонка попада в болница в Маракеш, където се среща с неизлечимо болната 7-годишна Захра. Тази среща преобръща живота и на двете. Провиданс Дюпоа, така се казва пощальонката, става съпричастна към трагичната съдба на детето и решава да направи всичко възможно да го отведе в цивилизования свят, за да му направят трансплантация. Малката мароканка също се влюбва, намирайки във французойката своята втора майка. За да постигне по-голяма автентичност на историята, Пуертолас въвежда втори повествовател, разказващ историята – в деня, в който Провиданс трябва да отлети за Мароко, за да отведе Захра, полетите в Европа са забранени заради вулканичен облак. Оттук започва и одисеята на главната героиня, която държи в плен читателя до последния пунктуационен знак.

Пуертолас отново се доказва като оригинален разказвач, безпощаден сатирик, който се родее с колегите си от „Шарли ебдо”,  страдащ и съчувстващ на малките, пренебрегнати от съдбата и правителствата хора. Романът е насочен и към политиците на водещите световни сили и към проблемите в Северна Африка, причинила бежанската вълна. 

Апелът на автора е, че има изход от всяка ситуация, но са необходими много любов, желание и разум, за да бъдат ограничени нещастията на милионите. Езикът е свеж, преводът на Владимир Атанасов – отличен. 

„Момиченцето, което погълна облак колкото Айфеловата кула” е доказателство за жизнеността, злободневността и ангажираността на съвременната европейска литература, в която бежанците и проблемите им все по-категорично навлизат в изкуството. Пуертолас е от пионерите.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора