SKIF

Това е книга (на издателство „Рива”), която се чете с молив в ръка – за да могат българските читатели да си подчертават уникалните изводи, които германецът с извънредно чувство за хумор прави за тях. Томас Фрам стига до ядката под националната ни черупка и разкрива един по един комплексите ни, особеностите ни, анализира южняшкия ни нрав с ориенталска гарнитура – сравним е с един съвременен Алеко. 

Имаме голям късмет, че човек с толкова широка и дълбока култура си е поставил за цел да открие какви са, аджеба, тези българи. И в крайна сметка се е превърнал в наш национален адвокат – очевидно след като е вникнал в исторически факти и е разбрал архетипи, с които половината български народ все още не е наясно. 

Изводите му са наистина оригинални. Например: 

„В България се мисли по европейски, а се чувства и действа съгласно традициите.”

„Как е възможно българите да са вълци единаци и постоянно да са някъде заедно.”

„И така България започна да ме обогатява с една непозната пълнота на сетивата. (…) Тя се превърна в онова, което ми беше липсвало в иначе просветена Германия: вкуса на живота.”

„Българите са жизнерадостни кантианци, а не озлобени хегелианци, и също като първите обичат да канят гости на обяд.”

„Думата „невъзможно” в България не съществува. Вместо нея съществува изразът „Ще видим”.

„На Балканите истината не е строго записано фактическо положение, тя е въпрос на договаряне.”

„Българите често се засягат от критика, дори когато е поднесена обективно.”

„Властта в страната произлиза от приятелски кръгове, които са в една и съща партия, защото имат еднакви икономически интереси.”

„Българите все пак са научили нещо от историята си: че този, който държи властта, рано или късно злоупотребява с нея за собствени облаги и безцеремонно.”

„Да се налага да вършат нещо по задължение , както изисква институционализираният морал в правовите държави, е голям проблем за българите.”

Бисерите и забавните истории на Томас Фрам имат тази особеност, че са обвити в безкрайна симпатия. Вкусът на живота, който очевидно е открил тук, не му пречи да вникне в средновековната ни история и да я обясни в няколко страници, както малцина учители биха могли, да разкрие малшансът на страната ни да бъде пионка в ръцете на Великите сили през Възраждането, и да даде достоверен отговор и на пълзящата носталгия по авторитарните времена. 

„Двете половини на ореха” е толкова забавна за четене, че с лекота се нарежда до най-добрите трудове за българската народопсихология. А по стил ги бие до една.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора