SKIF

„Spotlight” – това е разследващата рубрика на американския вестник „Бостън глоуб”. Мечтата на всеки честен журналист. „Под прожектора” й попадат всякакви афери, нарушения и престъпления на силните на деня в САЩ. Големият скандал, който журналистите от отдела разплитат, е този със сексуалните извращения в католическата църква и разкритието, че десетки, стотици, хиляди деца в Америка и по света са станали жертва на свещеници. Статиите в рубриката „Spotlight” преди няколко години доведоха до огромен трус в църквата, стигнал до Ватикана. Благодарение на него на показ излязоха лицемерието както на католическите „принцове”, както наричат кардиналите, така и на обществото, което си е затваряло очите. 

Това разказва филмът, отличен от гилдията на американските актьори, от филмовите критици на САЩ, номиниран и за „Оскар”. Той заслужава всички тези награди без съмнение. Силната история е носена на раменете от отлични актьори, чудесна режисура и опитна камера. Тук няма изпъкващ главен герой, може би донякъде Майкъл Кийтън. Но не само. Също и ролите на Майк Ръфало, Рейчъл МакАдамс, Лев Шрайбър, и още, още. 

Проблемът с филмите по действителен случай обикновено е, че случаят е известен и че има опасност от предвидимост и документалност. Маккарти е избягал от тези подводни камъни и е успял да поддържа класически съспенс в сюжета. 

Въпреки това любопитното е, че много от коментарите на зрителите за „Spotlight” са посветени не на самия филм, а на необходимостта от свободна преса, разследваща журналистика и прозрачност на действията на хората, облечени във власт. Филмът е сравняван с „Цялото кралско войнство”, отразяващ скандала, довел до оставката на президента Никсън. 

Това, че посланието е стигнало до по-голямата част от публиката, е отлична новина. До българските зрители то стига с обратен знак – възможна ли е такава журналистика в България, при положение че над 50% от медиите са зависими или директно притежавани от хора от властта. И дали разследващите репортери в България биха получили възможност, време и подкрепа като колегите си от Бостън, дали разкритието би довело до качествена промяна или би потънало в апатията на посткомунистическото ни общество?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек