SKIF
„Spotlight” – това е разследващата рубрика на американския вестник „Бостън глоуб”. Мечтата на всеки честен журналист. „Под прожектора” й попадат всякакви афери, нарушения и престъпления на силните на деня в САЩ. Големият скандал, който журналистите от отдела разплитат, е този със сексуалните извращения в католическата църква и разкритието, че десетки, стотици, хиляди деца в Америка и по света са станали жертва на свещеници. Статиите в рубриката „Spotlight” преди няколко години доведоха до огромен трус в църквата, стигнал до Ватикана. Благодарение на него на показ излязоха лицемерието както на католическите „принцове”, както наричат кардиналите, така и на обществото, което си е затваряло очите.
Това разказва филмът, отличен от гилдията на американските актьори, от филмовите критици на САЩ, номиниран и за „Оскар”. Той заслужава всички тези награди без съмнение. Силната история е носена на раменете от отлични актьори, чудесна режисура и опитна камера. Тук няма изпъкващ главен герой, може би донякъде Майкъл Кийтън. Но не само. Също и ролите на Майк Ръфало, Рейчъл МакАдамс, Лев Шрайбър, и още, още.
Проблемът с филмите по действителен случай обикновено е, че случаят е известен и че има опасност от предвидимост и документалност. Маккарти е избягал от тези подводни камъни и е успял да поддържа класически съспенс в сюжета.
Въпреки това любопитното е, че много от коментарите на зрителите за „Spotlight” са посветени не на самия филм, а на необходимостта от свободна преса, разследваща журналистика и прозрачност на действията на хората, облечени във власт. Филмът е сравняван с „Цялото кралско войнство”, отразяващ скандала, довел до оставката на президента Никсън.
Това, че посланието е стигнало до по-голямата част от публиката, е отлична новина. До българските зрители то стига с обратен знак – възможна ли е такава журналистика в България, при положение че над 50% от медиите са зависими или директно притежавани от хора от властта. И дали разследващите репортери в България биха получили възможност, време и подкрепа като колегите си от Бостън, дали разкритието би довело до качествена промяна или би потънало в апатията на посткомунистическото ни общество?
