SKIF

С новата си книга Марина Фиорато продължава да ни разхожда из ренесансова Италия, този път ни развежда из остров Сицилия. Ние вече бяхме констатирали, че Фиорато пише добре, разказва много хубаво, увлекателна е, а с тази книга тя не само потвърждава предишните впечатления, но дори показва по-голяма свобода, по-пъстър размах в описанията като цяло:

„Вече бях успяла да си изградя недобро впечатление за този висш прелат въз основа единствено на проповедта му, но бях изненадана, че Гулиелма е приела думите му толкова лично.
-    Но защо не Ви харесва? – възкликнах.
-    Има много причини да ме мрази. Като начало, защото съм жена. В неговите очи това принципно е достатъчно. Но освен това съм свободна в поведението си, в начина на обличане и на говорене. На всичко отгоре във вените ми тече известно количество мавърска кръв, а той се е заклел да прочисти острова от моя вид.”
-   
Чуйте и следното описание:
„Слънцето едва сега се надигаше сънено, събуждайки цветята, които започваха едно по едно да излъчват своите ухания. Росата беше обсипала моравата с кристали, превръщайки стръкчетата трева в малки смарагдови копия. Отвъд стените на двореца морето беше сапфирено и пяната се носеше върху вълните подобно на мрежа от перли. Всичко наоколо сияеше.”

Беатриче е младо 18-годишно момиче, което е изпратено на безопасно място в Сицилия от баща си – княза на Филафранка ди Верона – далеч от враждите на Капулети и Монтеки във Верона. На острова, на гости у чичо си Леонато, Беатриче трябва да прави компания на Херо, доведената дъщеря на Леонато, с година и нещо по-малка от самата Беатриче. Оттам започват срещи с рицари, князе, арабски коне, дуели, вълнения, пищни празници, срещи с поети, битки с кораби, предателства, коварство, разкрепостени за онова време жени, сблъсък на силни характери и… любов, естествено.

Много от героите в романа ще са познати на любителите на Шекспир. Всъщност тази книга на Фиорато е нещо като началото, предверието на „Много шум за нищо”. Прави чест на авторката, че е успяла да се придържа към духа на епохата, както и към остроумните реплики и закачки, типични за комедиите на Шекспир.

В бележките в края на книгата Фиорато цитира един бивш сицилиански професор – Ювара – който в книгата си „Шекспир е бил италианец” от 2002 г., твърди категорично, че Шекспир бил от Месина, роден под името Микеланджело Флорио Кролаланца от родители Джовани Флорио и Гулиелма Кролаланца. Предположенията на сицилианския професор се основават на изследвания, правени в периода 1925-1950 г. от двама негови колеги в Палермо. Според Ювара името Шекспир е буквален превод на двете съставни части на името Кролаланца – на английски „shake” (разтърсвам, раздвижвам) е близо до италианския глагол  crollare  (клатя, срутвам се, рухвам) в трето лице ед.ч. сегашно време crolla, или съществителното crollata (падане, разтърсване) докато английското „speare”  означава копие, както е и lancia на италиански. Тези професори чешити стигат дори дотам да внесат петиция до Тони Блеър и до кралицата, за да искат официалното признаване на Шекспир за италианец. Независимо дали сте вярващи или невярващи в миналото на Шекспир, книгата на Фиорато е много добра, интелигентна, увлекателна и заслужава да се прочете. Много подходящо четиво за започващия пролетно-летен сезон.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора