Картината на художника Антон Митов „Цигани продават сита на софийския пазар“ (1904) е била купена на 29 ноември на търг в Париж за 160 000 евро, съобщи във фейсбук Игор Марковски – актьор, дилър на изкуство и създател на аукционна къща „Аполон и Меркурий. По този начин творбата на Митов става най-скъпо продадената българска картина в историята.
Ето пълният текст на Игор Марковски (без редакторска намеса):
29 Ноември 2024.
Най-скъпо продадената българска картина!
Франция. Тази вечер. Търг на прочута френска аукционна къща.
Естимация на картината: €30,000 - €50,000
Времето отделено за наддаването на тази творба - 3 минути и 16сек.
На финала на наддаването остават двама кандидати. Един по телефона и един в залата.
По телефона - €158.000
В залата - €160.000.
Първи път. Втори път. Трети път. Продадено!
Това е окончателната цена.
Към нея аукционната къща добавя 27% комисионна, или €43.200.
Цената, която трябва да се заплати:
€203.200
Аукционната къща не казва КОЙ е купил творбата.
Но коректно казва (и пише), че творбата е продадена за €160.000, както е правилно.
В лева:
312.932лв и 80стотинки (х курс на БНБ за €1 = 1.95583лв)
Автор: Антон Митов (1862 - 1930)
Заглавие: „Цигани продават сита на софийския пазар (България), 1904 г.“.
Маслени бои върху платно, подписано долу вдясно и датирано.
Реставрация, малки пукнатини, липсват 2 части от рамката.
размери: 81 х 121 см
....
По време на търга не се появяват представители на М-во на К на Бг, не нахлуват цивилни и униформени полицаи от мевере, гедебоп и други подобни организации, не показват подписана заповед от някой си Цвинокио или подобен нему, нито предавяват искане към Аукционната къща да им предостави документ, че творбата е със статут на културно-историческо наследство и/или някаква подобна дивотия.
За жалост същите тези идиоти (без извинение!) не намират никакъв начин, за да наддават и да закупят творбата, за да я върнат в България, а после да я предоставят безвъзмездно на Националната галерия (бивша НХГ).
....
Повече за Антон Митов - взето от Уикипедия:
Антон Стефанов Митов е български живописец, педагог, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия.
В края на 1880 Антон заминава за Италия. Завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи (1885). Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Антон Митов създава и редактира заедно с Иван Мърквичка списание „Изкуство“ (1895 – 1899). През 1896 с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (1912 – 1918 и 1924 – 1927).
Творчеството на Антон Митов обхваща почти всички жанрове и техники на живописта. Най-значим е приносът му за създаване на следосвобожденската битова картина и на едни от първите морски пейзажи в българската живопис. Прави реалистични портрети, а също и картини със сюжети от Първата балканска война. Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“ (1911 – 1912). Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Рисува стенописи и икони в Шипченския манастир (1902) и в Мавзолей-параклиса „Св. Георги Победоносец“ в Плевен (1905). Илюстрира (с колектив) „Под игото“ (1894, 1896) и „Нова земя“ (1896) от Иван Вазов, прави проекти за театрални костюми.
Автор е на първия български труд по история на изкуството – „Ръководство по всеобща история на изкуствата“, в осем части (1925 – 1927), а също и на много студии и статии.
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Един от най-изявените популяризатори на изобразителното изкуство.
Един от основателите на Дружеството за поддържане на изкуството в България през 1893 и от организаторите на първите общи художествени изложби.
Баща е на художника Борис Митов.
Умира на 20 август 1930 в София
Неговото име носят улици в София, Пловдив и Казанлък.
