АНОТАЦИЯ

„Покровителят на крадците“ е сред най-четените книги на Щайнхьофел. А откъде черпи вдъхновение? „Някои идеи лежат на улицата“, казва той. „Или някъде под нея. Първата идея за „Покровителят на крадците“ открих в Берлинската подземна железница. Насреща ми седеше момиче на около 12 години с две различни очи. Едното синьозелено, другото кафяво. „Колко интересно – помислих си. – Дали с тези очи светът се вижда от две напълно различни перспективи?“ А как ли възприемаше света спътникът на момичето, черно-белият плъх, който седеше на рамото ù? Стара мъдрост е, че писателите преработват онова, което преживяват, което ги кара да се замислят и ги занимава дори насън.“

СИНОПСИС
Място на действието – Пергамският музей и улиците на Берлин, действащи лица – Олаф, Гуди и нейната братовчедка Дагс, а действието...? Действието е динамично, задъхано, страшно, опасно. Защото става въпрос не за друго, а за разкриване на тежко престъпление.
 Как започна всичко. Олаф, Гуди и Дагс умират от скука през лятната ваканция. И измислят игра – всеки да си избере и проследи случаен минувач и да съчини историята му. Минувачите на Олаф и на Дагс не предлагат кой знае какъв материал. Но избраникът на Гуди... Гуди попада на материал за цял роман, защото нейният минувач бива отвлечен пред очите ù, като незабелязано ù подхвърля бележка с няколко букви и цифри и със странна зигзагообразна линия под тях. Какво ли значи всичко това?
В полицията не вярват на тримата приятели и те се нагърбват сами с разследването на случая. Което ги довежда до нечувано разкритие. И до опасност за живота...

АНДРЕАС ЩАЙНХЬОФЕЛ е отличаван три пъти с Наградата на Германия за детско-юношеска литература и номиниран три пъти за нея, носител е на престижната награда „Ерих Кестнер“, включен е в Почетната листа на Международния съвет за детско-юношеска литература и най-важното – избиран е няколкократно от журита на подрастващи.

Андреас Щайнхьофел, „Покровителят на крадците“, изд. "Емас", 2015

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Човек трябва да работи повече за собствения си успех, вместо да се съобразява с мнението на другите.“

Менделсон Бартолди, германски композитор и диригент, роден на 3 февруари преди 214 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята