АНОТАЦИЯ

Къде щеше да е България днес, ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла, а бе продължил на запад? Ами ако нямаше комунизъм? Ами ако Меси и Роналдо бяха българи? Ами ако България на три морета се беше запазила?...

 „Ами ако?...“ е въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности – всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема „Какво щеше да стане, ако...“.

Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта. В „Ами ако? България на три морета“ авторът Христо Раянов насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти. 

В предговора към книгата Стефан Цанев обобщава посланието на  младия си колега по перо така:  „Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето.“

Историите на Раянов са илюстрирани от бележития карикатурист Христо Комарницки, който безпогрешно улавия както комичното, така и ироничното в „ами ако“-вселената на Раянов. 

ХРИСТО РАЯНОВ завършва „Журналистика“ и „Литература – творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за Откраднат живот, Сървайвър България, Столичани в повече, Най-хубавите години от нашия живот, Комиците, Нека говорят, Българските следи и е автор на публикации в списанията Гранта България и Страница. Печели националната награда за дебют „Южна пролет“ в категория „Проза“ за сборника с разкази „Трудният начин“ и трета награда от конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“. Негови разкази са преведени на хърватски език в сборника „Антология на съвременната българска литература“, а през 2015 г. става част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“.

ХРИСТО КОМАРНИЦКИ е многократно награждаван  карикатурист, илюстратор и аниматор, който твори предимно в областта на политическата сатира. За повече от четвърт век публикува своите карикатури във вестниците „Стършел”, „Демокрация”, „Век 21”, „Свободен народ”, „Сега” и др. Произведенията му са награждавани от медийния фестивал в Албена, Асоциацията на ООН кореспондентите, както и на изложби в Италия, Турция, Япония, Хърватия и др. През 2010 г. получава и наградата за човешки права на Организацията на медиите от Югоизточна Европа.

ОТКЪС

Ами ако Аспарух не се беше преселил в Онгъла

– Тук ще бъде България! – извика Аспарух и заби знамето. Конската опашка погали лицето на младия кан. Пред него се ширеха могъщите Алпи, а едно голямо езеро беше досами краката му и конят му пиеше от студената вода.

Фантазия, невъзможност, невероятност – да. Ами ако Аспарух наистина не се бе преселил по тези земи? Ами ако наистина беше поел по друг път? 

Ех, да не беше свивал от светофара наляво Аспарух, па да беше продължил още има-няма две хиляди километра. Сега една страна щеше да граничи с Лихтенщайн, Германия, Австрия, Франция и Италия. Тази страна щеше да се казва България. Не Женева, а Жеравна. Не Берн, а Берковица. Не Цюрих, а Чипровци. Не Лозана, ами... Всъщност не, Лозана щяхме да го оставим. Че ни напомня за лоза, респективно – винце.

Да живееш в България в подножието на Алпите и кротко да си припяваш вехтата народна песен „Бригите платно белеше“, както и „Назад, назад, моме Клотилдо“. Кеф! Ренесанс! Френско, италианско и немско влияние от ХV век насам – а, какво ще кажете? Много по-добре, отколкото османското такова по същото време на Балканите, нали? Класическа музика – Моцарт, Бетовен, Хайдн щяха да свирят в столицата, която – както уточнихме – щеше да се казва Берковица. Изобразително изкуство, литература, впоследствие кино и театър. Никакви дупки в културата. От – до! (Може би щяхме да знаем какво е „кантонер“ и децата нямаше да питат учителите си за думата, когато четат „Чернишка“.) Щяхме да пеем йодлери, които да завършват на „мила моя майно льо“. Макар че заради френското влияние щеше да е поправилно да се казва „Льо майно“.

Пак щяхме да си имаме планина. Вярно, нямаше да си имаме море, ама то пък нашето море сега море ли е! Хижа „Алеко“ щеше да е в подножието на връх Дюфур (който, естествено, щеше да се казва Черни връх. Няма да го бараме името, много си е хубаво). Нямаше да има връх на име Матерхорн! Вихрен щеше да седи гордо извисен на логото на култовото триъгълно десертче с жълта опаковка. Всяко село щеше освен мандра, да си има и шоколадница. Домашен шоколад. От оня, дето мармотите го завиват в станиоли. Пресен, екологично чист и евтин! Щяхме да имаме и щастливи крави – вместо сиво искърско говедо, щеше да е кафяво алпийско говедо. Е, вие какво очаквахте – някое напудрено име ли? Говедото във всяка държава си е говедо!

Наша(!) гвардия щеше да пази папата! Не с нелепи жълто-пембени панталонки, а с пояси и потури! И за нас щеше да се говори като за охраната на папата, а не за потенциалните му убийци! Щяхме да разпространяваме спорта по света. И по-специално на Балканите. В някоя забутана държавица между Дунав и Бяло море. Ама сигурно щяха да кръстят на първия учител по спорт някоя изкорубена уличка в краен квартал на столицата си тия неблагодарници!

Щяхме да изобретим часовника с кукувичка. Айнщайн кротко щеше да трупа слава и да изумява с научните си открития, работейки в патентното бюро в Берковица. Нямаше да знаем какво е ленински съботник, нямаше да знаем кой е баща и вожд на цялото прогресивно човечество, нямаше да знаем що е социализъм, защото нямаше да има почва у нас за подобни неща.

Хубаво щеше да е, уважаеми мечтатели. 

Питате се защо не стана дума за пари и банки? Че на кого му са нужни те в мечтите?

Христо Раянов, „Ами ако? България на три морета”, "Софтпрес", 2016

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.