SKIF припомня откъси от две речи на британския политик и нобелов лаурет Уинстън Чърчил (1874 - 1965). Едната е направена в началото на Втората световна война, а другата - след края й. Аналогиите са съвсем умишлени. След срещата на президента на Украйна Володимир Зеленски с президента на САЩ и вицето му във Вашингтон бъдещето на нападната от Русия Украйна, а и на цяла Европа, е поставено в риск.

 

"Ще се бием на бреговете"

Произнесена в Камарата на общините, Уестминстър, на 4 юни 1940 г.

...Аз самият имам пълна убеденост, че ако всички изпълнят дълга си, ако нищо не се пренебрегне и ако се направят най-добрите приготовления, както и се правят, ще се окажем още веднъж способни да защитим островния си дом, да изкараме бурята и да надживеем заплахата на тиранията, ако е необходимо в продължение на години, ако е необходимо сами.

Във всеки случай това е което ще се опитаме да направим. Това е решимостта на правителството на Негово величество – на всеки един мъж от тях. Това е волята на Парламента и на нацията.

Британската империя и Френската република, свързани в своята кауза и в своята нужда, ще отбраняват до смърт родната си земя, помагайки си като добри другари до най-голяма степен на своите сили.

Въпреки че големи простори на Европа и много стари и известни държави са попаднали или може да попаднат в хватката на Гестапо и целия отвратителен апарат на нацисткото управление, ние няма да отпаднем или да се провалим.

Ще продължим до края, ще се бием във Франция, ще се бием в моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и растяща сила във въздуха, ще отбраняваме нашия остров, каквато и да бъде цената, ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием в хълмовете, никога няма да се предадем и дори ако, което не вярвам и за миг, този остров, или голяма част от него, би била покорена и гладуваща, тогава нашата империя отвъд моретата, въоръжена и охранявана от Британския флот, би продължила борбата, докато, в Божието време, Новият свят, с цялата си сила и мощ, настъпи за спасението и освобождението на стария.

***

"Трябва да построим един вид Съединени европейски щати"

Произнесена на 19 септември 1946 г. в Цюрих.

Но трябва да ви дам предупреждение. Времето може да е кратко. Понастоящем имаме пространство за дишане. Оръдията са прекратили своя огън. Боевете са спрели, но опасностите не са спрели. Ако ще образуваме Съединените европейски щати или както искате ги наречете, трябва да започнем сега.

В тези настоящи дни странно и несигурно под щита, дори ще кажа защитата, на атомната бомба. Атомната бомба все още е само в ръцете на страна и нация, която няма да я използва, освен в каузата на правдата и свободата. Но така може и да се случи, че след няколко години това ужасно средство за унищожение ще бъде широкоразпространено и катастрофата, последвала от употребата му от няколко воюващи нации, не само ще донесе край на всичко, което наричаме цивилизация, но може да разруши и самото земно кълбо.

Трябва сега да обобщя предложенията, които са пред вас. Постоянната ни цел трябва да бъде да построим и укрепим властта на Организацията на обединените нации. Под и в тази световна идея трябва да пресъздадем Европейското семейство в регионална структура, наречена, може би, Съединени европейски щати. И първата практическа стъпка би била създаването на Съвет на Европа. Ако първоначално не всички европейски държави желаят или могат да се присъединят към Съюза, трябва независимо от това да продължим и да съберем и комбинираме тези които искат и тези които могат. Спасението на обикновените хора от всяка раса и всяка страна от война и робство трябва да бъде установено на солидни основи и трябва да бъде пазено от готовността на всички мъже и жени да умрат, вместо да се подчинят на тиранията. Във всичката тази спешна работа Франция и Германия трябва заедно да поемат лидерството. Великобритания, Британската общност на нации, могъщата Америка и вярвам Съветска Русия – тъй като тогава наистина всичко би било добре – трябва да бъдат приятели и поддръжници на новата Европа и трябва да отстояват правото й да живее и да свети.

Следователно ви казвам: нека Европа се въздигне!

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици.”

Алберт Айнщайн, физик, философ и писател, роден на 14 март преди 147 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.