„Ако нямах читатели, повярвайте ми, не бих се занимавал с писане. Бих чел. Отхвърлям напълно мантри от типа на „Писането е необходимост...Искам да изразя..." Аз нямам никаква нужда от себеизразяване. И в произведенията си не изкарвам на преден план Мишел Турние, а просто пиша роман. Би ми било неудобно да изваждам на показ вътрешния свят на Турние...Дали четящият човек е безделник? Или е творец? Отговорът ми е: творец. Лично аз предоставям половината от романа си на своя читател. Имам предвид, че усещам как той дописва другата половина, докато го чете. Това е и причината книгата да се променя с различните поколения читатели. Не трябва да се самозалъгваме, огромна част от хората изобщо не четат. Но тези, които четат, са по-щастливи от тези, които не го правят. Творческият акт е истинска радост. Но творчеството в най-чистия му вид, това са децата." - Мишел Турние

------

Точно 30 години след първото си издание на български език романът на Мишел Турние "Горски цар" излиза отново, съобщи издателство "Парадокс". Преводът е на Изабела Георгиева, а новото художествено оформление е на Кирил Златков.

"Горски цар" е вторият роман на известния френски писател. Публикуван е през 1970 г. и е отличен с най-влиятелната френска литературна награда "Гонкур". Любопитното е, че за първи път журито гласува единодушно още в първия кръг. Продаден е в 4 милионен тираж и е преведен на много езици. През 1996 г. германският режисьор Фолкер Шльондорф филмира книгата на Турние, като в главната роля е американският актьор Джон Малкович.

 „Отвъд множеството скандали, които „Горски цар" съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е съдаден, за да носи в ръцете си дете. Абèл Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар – от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за човекоядци и от стръвните за свежа плът водачи на Третия райх... Мишел Турние е едно приказно-лукаво присъствие във френската литература, което се стреми към мистичен размах. „Горски цар", най-прочутата му творба, в известен смисъл продължава размисъла за разпространяваната над цял свят еротика", е оценката на преводача и познавач на френската литература  Красимир Мирчев (1949 - 2003), публикувана в анотацията на книгата.

МИШЕЛ ТУРНИЕ (1924–2016) е един от най-големите съвременни френски писатели, превеждан в цял свят и приживе обявен за класик. Учил е философия в Сорбоната и в университета в Тюбинген. Удостоен е и с Голямата награда за роман на Френската академия за дебютната си книга „Петкан, или чистилището на Пасифика" (1967). Основни извори на вдъхновение намира в германските културни традиции, католицизма и философията на Гастон Башлар. Турние е дългогодишен член на редколегията на издателство „Галимар" (1978–2016) и на Академия „Гонкур" (1972–2011), член-кореспондент на Баварската академия на изящните изкуства и на Академията на изкуствата на Саксония, доктор хонорис кауза на Лондонския университет. Носител е на медал „Гьоте" и на награда „Малапарте".

На български език са преведени и романите му „Петкан, или дивият живот", „Златната капка", „Метеорите", „Тримата влъхви", „Елеазар, или Изворът и къпината", „Х-тимен днвеник", както и сборниците с разкази „Дивият петел" и „Среднощен пир на любовта".

ОТКЪС от „Горски цар“ от Мишел Турние

6 май 1938 г. 

Тази сутрин всички вестници публикуват на първа страница снимки на членовете на новото правителство. Причудлива и грозна сбирка! Тези лица, които сме виждали поне двайсет пъти в най-различни комбинации, въплъщават всяко по своему подлостта, низостта и глупостта. Впрочем повечето от тях участваха и в предишния кабинет.

Трябва да помисля над една нова „Опака конституция“, която в преамбюла ще съдържа следните шест положения:

1. Светостта има общо само с отделния индивид, лишен от власт.

2. Политическата власт, напротив, е изцяло от Мамон. Тези, които я упражняват, поемат в ръце всичките несправедливости в обществения организъм, всички престъпления, които ежедневно се вършат в нейно име. Следователно най-големият престъпник на една нация е човекът, който стои на върха на политическата стълбица – президентът на Републиката, веднага след него идват министрите, а след тях се занизват всякакви висши обществени деятели, съдии, генерали, прелати, всичките слуги на Мамона, живи символи на калното блато, което наричаме „установен ред“, всички опръскани с кръв от главата до петите.

3. Органите се нагаждат съвършено към тези ужасяващи функции. За да се задоволят нуждите на най-мерзката професия, се извършва подбор с обратен знак, така че да се съставят екипи, представляващи в най-синтезиран вид квинтесенцията на мръсотията, която може да роди дадена нация. Установено е, че във всеки министерски съвет, конклав или международна конференция на високо равнище така вони на мърша, че и най-дръзките лешояди бягат. На по-скромно равнище същото се отнася до управителните съвети, щабовете и всякакви други органи, сборища на отрепки, в които нормален човек не може да вирее.

4. Щом като един човек създава закони, значи той самият е извън закона, също и извън закрилата на закона. Следователно животът на човек, който упражнява някаква власт, има по-малка стойност от живота на хлебарката или на въшката. Парламентарният имунитет би трябвало да претърпи положителен обрат, което значи всеки гражданин да може да стреля без предупреждение и без ловен билет по всеки политик, който му се изпречи на пътя. Всяко политическо убийство подобрява нравствената хигиена на обществото и се посреща с блажена усмивка от Света Богородица и ангелите в рая.

5. Към Конституцията от 1875 година следва да се добави член, по силата на който щом едно правителство падне, всички министри да се разстрелват незабавно без право на обжалване. Недопустимо е хората, които не са оправдали доверието на нацията, да се приберат безнаказано у дома, а на всичко отгоре да продължат политическата си кариера, окръжени с ореол след измамния си фалит. Тази разпоредба би имала тройното предимство да изцеди най-вонящия гнойник на нацията, да предотврати появата на едни и същи лица при смяна на правителството и да внесе в политическия живот това, което най-много му липсва – сериозност.

6. Всеки човек следва да знае, че обличайки доброволно каквато и да било униформа, се самоопределя като творение на дявола и става обект на законното отмъщение на честните люде. Със закон към гадните животни, чийто лов е разрешен по всяко време, трябва да се прибавят ченгетата, свещениците, пазачите и дори академиците.