SKIF публикува есето "Приносът на будителите за народностното самосъхранение на българите" на Аслан Ахмедов, отличено с първа награда в конкурса "Дарителството в моя роден град/край", организиран от Центъра за регионална интеграция и развитие – Свищов. Церемонията по награждаването се е състояла на 1 ноември в аулата на търговската гимназия "Димитър Хадживасилев“.

В конкурса са участвали ученици от област Велико Търново. Журито е оценило 29 есета и 6 видеопроекта.

-------

АСЛАН АШИМОВ АХМЕДОВ

Огънят е природа, а огнището - цивилизация. Огънят носи светлината, а тя ни помага да откриваме правилните посоки. Думата “просвета” съдържа в себе си корена на “светлина”. Онова ярко просветление, което тласка напред пред вековете. Отначало огънят е тих и спокоен, както и пътят към пробуждането, но очаква да бъде подбуден, подкрепен. И после се пропуква и започва да пламти, и се издига на високо, точно както мечтите. Без огън човек не би достигнал до пътя към цивилизованото човечество. А българите откриват точно този огън, който осветява пътя към национално и духовно Възраждане – разгромени, но непобедени.

Църквата е сред основните огнища. Там са пламъците на доброто, смирението и любовта. Българите са сред най-старото християнско население в Европа. Именно и затова през Средновековието църквата е с изключително значима роля. Тя е втори център след държавата, който ръководи духовния живот на обществото. Този център сплотява хората и вярата, поддържа огъня на справедливост и братство. Това го превръща в най-мощната институция в средновековната българска държава. Османското завоевание нанася тежък удар върху този ценен център. В хода на своето опустошително нашествие, османците разграбват и разрушават десетки църкви и манастири. Духовенството е подложено на преследване, а някои от християнските храмове са превърнати в джамии. Наред с българската държава престава да съществува и независимата българска църква. Но в живота ни винаги има изпитания, те са онази стихия, която ни прави по-силни. И в живота на българите е така.

Множеството изпитания, мъки, трудности и неволи са преживели през вековете.

Църквата е едно от малкото места, където българите могат да запазят своите обичаи и език. Българските духовници, като Софроний Врачански, са от първите, които осъзнават, че религията и образованието вървят ръка за ръка.

Софроний пръв започва да преписва и разпространява трудовете на Паисий, а по-късно става символ на стремежа за духовна и образователна свобода.

Епохата на османското владичество е време на тежки изпитания за българския народ. Подтисничеството не е само физическо, но и културно –

стремежът към потискане на българската идентичност чрез забрана на езика, религията и образованието има дългосрочни последици. Тогава се явяват будителите като духовни водачи, които осъзнават важността на просветата за запазване на българската култура и традиции.

Българските будители първи разбират, че без образование и запазване на българския език като културен носител на народностното съзнание, българите рискуват да изгубят своята идентичност. Личности като Паисий Хилендарски, Петър Берон, Неофит Рилски и Иван Вазов се изправят пред трудностите на времето, като създават произведения, които вдъхновяват народа към самоосъзнаване. Написването на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски е началото на процеса на осъзнаване на миналото и бъдещето на българите.

Литературата се превръща в основен инструмент за будителите в борбата срещу забравата. Българският език, въпреки многото забрани и ограничения, оцелява чрез създаването на нови книги, вестници и списания, които поддържат националното съзнание живо. Литературни творби като "Под игото" от Иван Вазов дават образи на борбата и силата на българския дух.

В допълнение културната и просветна дейност, будителите играят важна роля и в политическото пробуждане на българите. Личности като Георги Раковски и Васил Левски, наред с литературната и революционна дейност, започват да пропагандират идеята за национално освобождение. Левски развива идеята за "чиста и свята република", която става основна цел на национално-освободителното движение.

Будителите оставят дълбоки следи в съзнанието на българите и техният принос е неизмерим дори и днес. Те не само поставят основите на българската култура и просвета, но и вдъхват на поколенията след тях стремеж към свобода, справедливост и национална гордост. Техният пример продължава да вдъхновява българите в периоди на трудности и изпитания.

Благодарение на тях българският народ запазва своя език, култура и вяра, което води до възраждането и в крайна сметка до освобождението на България.

В днешния свят на динамика и забързаност, когато всичко около нас е в движение, се оказва трудно да се поспрем за миг. Движи се времето, но дори то се спира за кратко във всеки конкретен живот, във всяка отделна човешка „история“. В този безкраен поток времето добавя едни или отнася други факти и личности. Аз искам да бъда отговорен към тези, които са ходили по тази земя, дишали са въздуха и са оставили частица от себе си, която времето пренася в днешния ден. Има много пътища към върха на планината, но гледката отгоре винаги е една и съща. Будителите имат различна съдба, но винаги стигат върха, откъде всеки по своему е вперил поглед в едно- бъдещето на своя народ. Искам да бъда отговорен пред миналото, но и пред бъдещето - отговорен, но и достоен за това завещано богатство! При това с много любов!

Автор: Аслан Ашимов Ахмедов, XI клас, ПГ по туризъм „ Д-р Васил Берон“, Велико Търново,

Консултант: Бистра Стефанова- учител по история и цивилизации, ПГ по туризъм „ Д-р Васил Берон“, Велико Търново