КИРИЛ КАДИЙСКИ

Простор – бездънен вир, с преляла синка.

Следа от изтребител или не,

въже с прострени облаци – пране,

виси... И тихо – като в стих на Леся Украинка.

 

Но зейва адът. И денят е нощ. И кръв ли капе, или се зазаря?

И взрив след взрив: ракетите до преди миг тополи или не,

тополите – ракети вече за поетите поне –

политат... Вой. И вопли – като в стиховете на Кобзаря.

 

И пепелища. Дим. Ни жив човек, ни жива твар! Червона

калина... Ала друго виждаш ти в полето изранено:

жита се люшкат и в житата мак до мак,

 

и път се вие, и дете по пътя... Път към небосклона –

като че Бог е раздлелил на две Червено

море – животът да излезе на спасителния бряг!

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата