Новата книга на Петър Делчев "Следи по водата и други разкази" ще има премиера на 15 юни, сряда, от 18.30 ч в Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ към Софийския университет, съобщи издателство "Изток - Запад"

"Тази книга не е дневник на експедиция с каяк в Черно море, нито просто сборник с разкази (въпреки че формално е точно такава). В историите за хора, приятелства и предателства, мечти и реалност, отношения и слабости пулсира пълнокръвният живот с всичките му нюанси, предаден честно. Да пише честно и увлекателно не всеки успява. Има автори, не много, които също пишат честно, но скучно. А Петър Делчев за сетен път вълнува, радва и приобщава. Случките и описанията около експедицията, размишленията за мореплаването, катеренето и алпинизма са достигнали своя екзистенциален абсолют. Читателят е изправен, подобно на петте sola на Реформацията, пред огледало, уловило свободата, смъртта, страданието, съществуването и смисъла", казва редакторът Сава Славчев

ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ (52) се занимава се с алпинизъм, ветроходство и каяк. Първата му самостоятелна книга - поетичният сборник „Луд за обичане“, излиза през 2006 г. Същата година се появява и първият му сборник с разкази – „Трънски разкази“, който се предизвиква голям читателски интерес. Сборникът е номиниран за наградата „Елиас Канети“ през 2007 г. През 2016 г. Драматичен театър - Пловдив поставя пиесата "Вълци"" по „Трънски разкази“ с режисьор Диана Добрева. Постановката печели три награди „Аскеер“ – за режисура на Диана Добрева, за поддържаща женска роля на Ивана Папазова и за театрална музика на Петя Диманова. Втората самостоятелна белетристична книга на Петър Делчев е „Балканска сюита“, е издадена през 2009 г. През 2012 г. излиза и първият роман на Петър Делчев – „Кастинг за Месия“.

ОТКЪС

Зоната

Брат чакай ме в зоната става нещо Виктор изпрати съобщението и вдигна глава. Вагонът на метрото беше почти празен, само две възрастни жени скланяха глави една към друга, сякаш да ги подпрат, за да не се кипичнат. „Клюкарстват“ – помисли си Виктор и не му хрумна, че старите хора не чуват, когато не виждат. Бабите стриктно спазваха указанията за носене на предпазни маски в градския транспорт. Налагаше им се да навеждат глави, за да доловят изменения от ченетата говор. Ако нямаше световен вирус, щяха да седят една срещу друга и да четат по устните си. 

Виктор мразеше клюкарите. Особено онзи вид, който не казва нищо конкретно, а само подхвърля загрижено или намеква поверително, като се наслаждава да процежда порцийки информация, докато „жертвата“ се гърчи в опит да разбере някаква си истина. Същите обилно слюнчат зад гърба, защото нямат лице да гледат в очите. 

„Мислят си, че стават големи, като стъпят върху теб. К’во толкова ги кефи?!“ Момчето отскоро се сблъскваше с хорската злоба, скрита под комично нелепата маска, наречена „обществено мнение“. От това обществено мнение в дома му в Своге вече нямаше спокойна вечер. Общественото мнение прегори вечерята, докато майка му плачеше в банята на пусната чешма, та Виктор и братчето му да не чуват хлиповете ѝ. Общественото мнение караше баща му да пуши две цигари на двора, докато от физиономията му се оттече щастливата усмивка от срещата с „другата“ и тогава, навъсен и предразгавял, да се промъква през прага. Същото проклето обществено мнение реши, че е по-добре семейството им да знае истината, която не направи никого нито по-щастлив, нито по-добър. Само нарани и извади наяве грозното в родителите му. 

В зоната съм, чакам те. Ще разкажеш какво става, когато дойдеш. Мисли за нещо готино, мойски! Ала 

Виктор се ухили на „мойски“ – идваше от „мой“, както по едно време беше „cool“ да се говори. После беше „брат“, после не-знам-си-ка-кво-си. Ала го измисли само за него. „Ала“... Съкратено от Александра – това пък той й го измисли, наместо роднинското „Сашето“. Всеки път, когато тя се подписваше с „Ала“, той знаеше, че го прави, за да го зарадва. Игра на думи, закачка, имаше смисъл само за тях. Приятелите му сигурно щяха да кажат, че е лигаво, но дали нямаше да е с онази тъжна незлобива завист, че не се случва на тях?! Защото Вико, както го наричаше Ала, ѝ викаше „брат“, но онова стягане в слънчевия сплит, когато тя извръщаше глава с неин си характерен жест и на шията ѝ красиво изпъкваше жила, съвсем не беше братско. Няма нищо братско в това да искаш да ухапеш някого. До кръв, до лудост, до пълно и безпощадно влюбване до гроб. Дали и родителите му са си имали прякори само за своя употреба? Дали майка му е писала писма на баща му, вероятно с химикалка, на лист, в плик, с марка, както беше виждал по филмите да правят? Как го е наричала: мило, мечо, Ивак? Дали тя наистина е била неговата Жулиета, каквато снимка беше виждал в семейния албум – баща му се катери по старовремска каменна тераса, майка му го чака и сякаш нещо му подвиква, има още момчета и момичета отдолу, цяла компания, някой е снимал. Щрак – и щастието вече си има адрес с находящи се на него две лица. Докато смъртта ги раздели. Или по-млада Жулиета с по-красива шия. Или хорските одумки, че били видели баща му да целува тази бяла шия и тази бяла изкипяла пазва в черното си ауди?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Меките корици на книгите са добър вариант, но никога не могат да заменят твърдите – не стават за подпиране на врати.“

Алфред Хичкок, английски режисьор, роден на 13 август преди 123 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков