Книгата на Светлозар Жеков "Кирил Кадийски: Литературна анкета", публикувана от издателство "Перо" през 2003 г., излезе на френски език. Издател е "Мишел дьо Мол", а преводът от български е на Иван Баталов.

Ето какво гласи антоцията на френското издателство:

 "През 2003 г. в България бе публикувана обемна “литературна анкета” с поета, преводача и издателя Кирил Кадийски (роден 1947 г.). Тя съдържа разговори между Кадийски и Светлозар Жеков, негов приятел от повече от трийсет години, също издател и не по-малко свързан с българския литературен живот.

Въпреки че са се провели в писмена форма, разговорите текат съвсем свободно и нерядко дори се отклоняват на други теми. Те са едновременно разказ за един живот, свидетелство за определена епоха и излагат личен възглед върху литературата. Словото е често наситено с факти. А лицата, подложени на критика, са поименно назовани – това показва не само загрижеността на Кадийски за прецизност, но и желанието му да намери и раздаде правосъдие. 

Впрочем пред нас изниква все един и същ въпрос: как да обясним факта, че Кадийски е признат в България по-скоро като преводач, главно на руска и френска поезия, отколкото като поет, докато във Франция, където голяма част от стиховете му са преведени, намира признание именно поетът?

Разговорите се представят като самозащитна изповед в отговор на този въпрос.

Кирил Кадийски е български журналист, писател, поет и дипломат, роден на 16 юни 1947 г. в Ябълково, Кюстендилско и поезията му е преведена на много езици. Бивш директор на Българския културен център в Париж." 

-------

ОТКЪС от  "Кирил Кадийски: Литературна анкета"

 

VIII. МИРОГЛЕД

Представата за човека

 

Може ли да съществува според теб някакво универсално определение на човека – като замисъл, същност и смисъл?

- От "зоон политикон", а вероятно преди това е имало и други определения, през човека като венец на природата, до "Човек – това звучи гордо!" и човекът като гениална грешка на Бога съществуват десетки определения и нито едно не може да има претенции за изчерпателност. Защото човекът и в историческото си развитие, и в рамките на един живот, винаги може да поднесе някоя изненада и да ни накара да съжаляваме, че сме му повярвали. Така че, дори да наречем човека загадка или тъмна материя, пак ще бъдем някъде близо до истината и нищо повече.

 

Вълнува ли те произходът на човека – за или против Дарвиновата теория си?

 - Дарвиновата теория беше на път да рухне, докато го нямаше онова свързващо звено между маймуната и човека. То вече е открито, но от това въпросната теория нищо не печели. Ако трудът е превърнал маймуната в човек, логично е маймуната да е красива, а човекът грозен, тъй като "Трудът уморява", както е казал поетът, а би трябвало и да смятаме, че магарето произлиза от коня, тъй като в повечето случаи то е по-трудолюбиво или поне е тормозено повече и с по-големи товари. Това, разбира се, е в рамките на шегата. Човек е по-скоро последният експеримент, с който космическите изследователи, използващи земята като една генетическа лаборатория, са се задоволили и са го оставили да се самоусъвършенства, като дискретно го наблюдават. Убеден съм, че човекът, а и останалите живи твари, са експерименти на по-висша материя, не е задължително това да са човечета, подобни на нас. Човек е създал Бога по свой образ и подобие, сега твори космически пришълци по същия начин с малко по-футуристична фантазия. И скелетът на динозавъра и скелетът на човека се състоят от гръбначен стълб с прешлени, от крайници, от череп със всичките му кухини, и едното и другото същество имат кръвоносна система, отделителна и т. н. Замисълът в основата си е един, всичко е въпрос на пропорции. Динозаврите са отчетени като сгрешени поначало и са изоставени като експеримент. Не вярвам да са изчезнали от застудяването на климата или от паднал метеорит, мисля, че го споменах вече. Що се отнася до разума, вложен в човека и възможностите за неговото развитие, също не бива да се надценяваме. Мравките и пчелите са не по-малко разумни и в рамките на техните потребности интелектът им може да се окаже дори по-голям. Това, което строят и начинът, по който комуникират, накланят везната в тяхна полза. Като прибавим и това, че при човека има много неща, които говорят в негова вреда - изводът е ясен.

 

Човекът - сам срещу огромния и загадъчен космос - прашинка от всемира. Как съжителстват космичното и земното в него?

 - С тая прашинка от всемира ме караш да си мисля, че наскоро си чел нещо от Иван Методиев. Надявам се, че не противопоставяш космичното на земното като нещо съвършено (космосът) на пълното с недостатъци и примитивизъм (земята). Земята е също част от космоса и той би трябвало да носи нейните негативи, ако не приемем, че самият той също не е съвършен; неговото величие и мощ само външно погледнато могат да ни възхищават, разумът, който го обитава - аз вярвам в това - може да ни поднесе и неприятни изненади. Иначе, ако използваш паралела в смисъл на "възвишено-низко", "небесно-земно", човекът е измесен от тия противоречия и с този проблем литературата и изкуството като цяло са се занимавали до втръсване. Баналната метафора, че човекът е сам вселена, навежда на тъжни мисли: вселената, наречена човек, е като че ли по-опозната и като знаем какви чудовищни неща се крият в нея, мисълта за евентуални подобни разкрития и в другата, истинската вселена е направо съсипваща. Така че човек може би трябва да бъде по-предпазлив в поривите си да проникне във всемира.

 

Какво в развитието на човека е оказало най-положително и какво най-пагубно въздействие върху същността му?

 - Най-положителното е стремежът на човека към познание. И най-пагубното - това, че постоянно използва плодовете на познанието срещу самия себе си.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 96 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.