desebg.com

„Белезите на комунизма се чувстват и днес и един от тези белези е незнанието за най-близката ни история. Това е една от причините, които ме мотивират да пиша за тоталитарния комунистически режим”. Това заяви Нася Кралевска, автор на книгата „България под комунизъм”, при представянето на книгата си в гр. Казанлък в четвъртък.

Литературно-художествения музей „Чудомир” в града на розите събра в четвъртък вечер (11 октомври 2018 г.) граждани от Казанлък и околните населени места, които се срещнаха с Нася Кралевска.

Българската журналистка, която от години живее в САЩ, разказа, че нейното поколение родено малко след 1944 г., както и всички останали до 1990 г. са били принудени да учат напълно фалшива история, пълна с лъжи и лъжегерои, удобна на Българската комунистическа партия. По думите ѝ много хора в България няма необходимите познания за случилото се в периода 1944-1989 г.

Кралевска разказа някои от истинските герои в своята книга – жертви на комунистическия режим, които са били убити още в първите дни след 9 септември 1944 г. без съд и присъда, а в последствие са били осъдени от т. нар. народен съд.

„Един от тези хора е журналистът Данаил Крапчев, собственик и главен редактор на в „Зора”, посочи тя, подчертавайки, че подобна „съдебна” практика за осъждане на убити хора няма аналог в света. "Такива „присъди” като тази на Крапчев, издадени след неговата смърт, обаче са били необходими на комунистическия режим, за да се конфискуват имуществата на жертвите и да може техните семействата да бъдат обречени на мизерия”, добави авторката.

„Книги като „България под комунизъм” на Нася Кралевска са част от интелектуалната декомунизация в страната”. Това заяви журналистът Христо Христов при представянето на второто, допълнено издание на книгата в гр. Казанлък. Той посочи, че в България не е проведена истинска декомунизация с въздаване на правосъдие на лицата, свързани с престъпления при комунизма, с липсата на лустрация в началото на прехода и навременно отваряне на досиетата на Държавна сигурност. По думите му обаче с подобни книги не се позволява истината за комунистическия режим да подменяна, каквито опити се правят от бившите комунисти и техните клакьори в медиите и в системата за висшето образование.

Христов отбеляза, че едва в началото на тази година Министерството на образованието и науката е приело нова учебна програма за адекватно изучаване на комунистическия режим в час по история на средното училище.

Нася Кралевска отговори на множество въпроси, зададени ѝ от публиката, а актьорът Руси Чанев представи избрани текстове от книгата „България под комунизъм”.

Казанлък е шестото населено място след София, Пловдив, Кърджали, Благоевград и Радомир, където изследването, посветено на съветизацията и комунизацията на България след 9 септември, ще гостува.  Представянето на книгата в страната е организирано от фондация „Истина и памет”.

„Лошото във филмовите учебни заведения е, че хората, които преподават, са толкова далечe от самата индустрия, че изобщо не подготвят учениците за това, което ще се случи.“

Брайън Де Палма, американски режисьор, роден на 11 септември преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.