Емблематичният роман на Блага Димитрова „Лице“ ще бъде преиздаден от издателство „Хермес“. Книгата ще влезе в книжарниците в началото на другата седмица. 

Първото издание на „Лице“ е от 1981 г. Появата на книгата обаче предизвиква гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и романът е „заключен“ в Сливенския затвор. Реакцията обаче е закъсняла: „Лице“ е стигнал до читателите си. И се предава тайно от ръка на ръка. Това, което взривява цензурата тогава е, че книгата поставя под съмнение идеологията на марксизма. 

В романа „Лице“ има и съвременна тема, и положителни герои, поне такива, каквито си ги представя авторката. Това не пречи той да бъде един хладнокръвно скалъпен фалшификат. Критичното начало на социалистическия реализъм се опира върху позициите на нашата партия. Пренебрегнем ли тези позиции, нищо чудно малката правда да се преобрази в голяма неправда, а голямата правда да ни се изплъзне“, пише през 1982 г. писателят Богомил Райнов, с което предопределя съдбата на романа.

Веднага след 10 ноември 1989 г. „Лице“ има второ издание.  

БЛАГА ДИМИТРОВА е родена на 2 януари 1922 г. Романът й „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите й творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман “Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те". Между 1987 и 1989 г. й е забранено публикува заради дисидентските й възгледи и дейности.

ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА:

„Ако човек започне да поправя грешките, чуждите и собствените си, цял живот ще пропилее, без да се осъществи.“

***

„И в този миг тя намира онова, което бе търсила през белите и черните листове, през дните и нощите на целия свой живот. Един въпрос: „Какво цениш най-много на този свят?“. И един спонтанен отговор. Каква топла, каква страшна, каква мъчноизречима дума: „човещина“!“

***

„В живота има такива съвпадения, каквито и най-развинтената фантазия

не може да измисли!“

***

„Какво му остава на онзи, който няма вяра в нищо, освен да вярва в бездушните вещи?“

***

 „ - Никой никому не може да забрани да бъде истински!

- Стига да погледнем истината без превръзка на очите!“

***

„Умората е велико благо за човека – тя е в състояние да го застави да се смири поне за кратко, до новата умора.“

***

“Човек може да се смее над патилата си едва след като те са зад гърба му.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.