На 25 май от 16 ч. в Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" ще бъде открита изложбата „Среща с книгите на Мара Белчева”.
Личната сбирка на Мара Белчева постъпва като дарение в библиотеката преди 80 години и се показва за първи път.
Чрез книгите на известната поетеса и преводачка, запазили автографи, дарствени надписи и лични бележки, читателите ще се докоснат до света й, ще усетят нейната ерудиция и богата култура, ще съпреживеят срещата й с близки до сърцето й приятели и известни интелектуалци.
ПРЕДИСТОРИЯТА
На 13. 07. 1937 г. книгите на Мара Белчева са предадени в Университетската библиотека и са вписани в съответния инвентарен дневник. В архива на Университетската библиотека се пази писмото, с което Ангел Ангелов, брат на поетесата, дарява личната сбирка на Мара Белчева. В горния край на запазения списък се чете следният надпис, написан допълнително на пишеща машина: "Опис на книги, които след смъртта на Мара Белчева, брат й зап. генерал Ангел Ив. Ангелов, като неин наследник, подарява на Университетската библиотека, за поставяне между книгите на Пенчо Славейков и Боян Пенев". Вероятно такава е била волята на Мара Белчева.
Личната сбирка на Мара Белчева, сравнително малка, но изключително ценна по съдържание, обхваща 120 заглавия и вероятно е само част от личната библиотека на поетесата.
Книгите са издания на класически и съвременни европейски автори – литературни произведения, исторически и философски съчинения на немски, френски, италиански и английски език, които илюстрират широките културни интереси на Мара Белчева. Сред книгите са и изключително редките преводни издания на произведенията на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров - „Baj Ganju“, „Koledari“ и „La nozze del sole“, както и няколко издания, посветени на България.
Единственото заглавие на български език, намерило място в сбирката й, е първият екземпляр от поемата на Пенчо Славейков "Кървава песен", излязъл от печатарската преса и попаднал в ръцете на поета. Екземплярът е уникален и поради многобройните поправки, нанесени от ръката на Мара Белчева, които кореспондират с второто поправено издание на поемата през 1919 г. и превръщат екземпляра в уникален литературен паметник.
