На 25 май от 16 ч. в Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" ще бъде открита изложбата „Среща с книгите на Мара Белчева”. 

Личната сбирка на Мара Белчева постъпва като дарение в библиотеката преди 80 години и се показва за първи път. 

Чрез книгите на известната поетеса и преводачка, запазили автографи, дарствени надписи и лични бележки, читателите ще се докоснат до света й, ще усетят нейната ерудиция и богата култура, ще съпреживеят срещата й с близки до сърцето й приятели и известни интелектуалци. 

 

ПРЕДИСТОРИЯТА

На 13. 07. 1937 г. книгите на Мара Белчева са предадени в Университетската библиотека и са вписани в съответния инвентарен дневник.  В архива на Университетската библиотека се пази писмото, с което Ангел Ангелов, брат на поетесата, дарява личната сбирка на Мара Белчева. В горния край на запазения списък се чете следният надпис, написан допълнително на пишеща машина: "Опис на книги, които след смъртта на Мара Белчева, брат й зап. генерал Ангел Ив. Ангелов, като неин наследник, подарява на Университетската библиотека, за поставяне между книгите на Пенчо Славейков и Боян Пенев".  Вероятно такава е била волята на Мара Белчева. 

Личната сбирка на Мара Белчева, сравнително малка, но изключително ценна по съдържание, обхваща 120 заглавия и вероятно е само част от личната библиотека на поетесата.

Книгите са издания на класически и съвременни европейски автори – литературни произведения, исторически и философски съчинения на немски, френски, италиански и английски език, които илюстрират широките културни интереси на Мара Белчева. Сред книгите са и изключително редките преводни издания на произведенията на Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров - „Baj Ganju“, „Koledari“ и „La nozze del sole“, както и няколко издания, посветени на България. 

Единственото заглавие на български език, намерило място в сбирката й, е първият екземпляр от поемата на Пенчо Славейков "Кървава песен", излязъл от печатарската преса и попаднал в ръцете на поета. Екземплярът е уникален и поради многобройните поправки, нанесени от ръката на Мара Белчева, които кореспондират с второто поправено издание на поемата през 1919 г. и превръщат екземпляра в уникален литературен паметник.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.