Сред уникална изложба, посветена на 80-годишнината от рождението на живописеца Тома Трифоновски (1937-2010), бе представен сборникът със спомени за него "Томата". Снощи в галерия "Средец" многобройна публика видя изключителни картини, извадени от колекциите на Боян Радев, Димитър Инджов и семейството на художника, и чу откъси от книгата за него, съставена и частично написана от съпругата му Светлана Трифоновска - дългогодишен журналист. 

Изложбата откриха акад. Светлин Русев - добър приятел на Трифоновски, и министърът на културата Рашко Младенов. Там беше Боян Радев - щедро предоставил невиждани досега платна на живописеца от богатата си колекция. На него е посветена и глава от книгата "Томата". 

В словото си Светлин Русев каза: 

„Днес Светлето ни върна Томата по един колкото красив, толкова и смислен начин. Да бъдеш заедно с Томата беше от онези дарове на съдбата, които ни правят по-добри и вярващи в човешкото в човека.

За Томата не може да се пише, мисли и говори в минало време. Чисто човешкото му артистично присъствие е толкова осезателно и силно, че дори в последния си дом в Алеята на културните дейци имам чувството, че съдбата е събрала по-живи от живите. Неговата приятелска територия беше безгранична – такава, каквато може да бъде на добър, на много добър човек. В приятелството му нямаше йерархия, приятелите му бяха различни като поведение, манталитет, професии. В приятелството на Томата има нещо от времето, когато то се е измервало с доброта, чистота и безкористност. В живописта му има нещо, което е белязано от тази доброта и чистота към приятелите.

Той беше странен скитник, който до края на дните си носеше болката по изконната родина и хаоса на една реалност, в която деликатната му чувствителност трудно се вписваше. В цялото му поведение имаше нещо аристократично и благородно и заедно с това – фриволно красиво. Днес художникът живее в други измерения, в които няма вчера и днес, няма начало и край, а само вечност.

Не знам къде се скита неспокойната душа на Томата сега, къде търси утеха - дали е при старите комити и войводи, дали обикаля около църквата в родния си край, или тук някъде довършва недорисувана картина. Кой знае? Всъщност той е тук, където е бил цял живот – при картините си, при хората, които го обичаха и обичат. Благодаря ти, Томе, благодаря ти, Светле, че отново ни върна Томата!”

Изложбата може да се види до средата на април. 

 "Зад всичко, постигнато от мен стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ - от някой друг!"

Татяна Лолова, българска актриса, родена на 10 февруари преди 91 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.