Сред уникална изложба, посветена на 80-годишнината от рождението на живописеца Тома Трифоновски (1937-2010), бе представен сборникът със спомени за него "Томата". Снощи в галерия "Средец" многобройна публика видя изключителни картини, извадени от колекциите на Боян Радев, Димитър Инджов и семейството на художника, и чу откъси от книгата за него, съставена и частично написана от съпругата му Светлана Трифоновска - дългогодишен журналист.
Изложбата откриха акад. Светлин Русев - добър приятел на Трифоновски, и министърът на културата Рашко Младенов. Там беше Боян Радев - щедро предоставил невиждани досега платна на живописеца от богатата си колекция. На него е посветена и глава от книгата "Томата".
В словото си Светлин Русев каза:
„Днес Светлето ни върна Томата по един колкото красив, толкова и смислен начин. Да бъдеш заедно с Томата беше от онези дарове на съдбата, които ни правят по-добри и вярващи в човешкото в човека.
За Томата не може да се пише, мисли и говори в минало време. Чисто човешкото му артистично присъствие е толкова осезателно и силно, че дори в последния си дом в Алеята на културните дейци имам чувството, че съдбата е събрала по-живи от живите. Неговата приятелска територия беше безгранична – такава, каквато може да бъде на добър, на много добър човек. В приятелството му нямаше йерархия, приятелите му бяха различни като поведение, манталитет, професии. В приятелството на Томата има нещо от времето, когато то се е измервало с доброта, чистота и безкористност. В живописта му има нещо, което е белязано от тази доброта и чистота към приятелите.
Той беше странен скитник, който до края на дните си носеше болката по изконната родина и хаоса на една реалност, в която деликатната му чувствителност трудно се вписваше. В цялото му поведение имаше нещо аристократично и благородно и заедно с това – фриволно красиво. Днес художникът живее в други измерения, в които няма вчера и днес, няма начало и край, а само вечност.
Не знам къде се скита неспокойната душа на Томата сега, къде търси утеха - дали е при старите комити и войводи, дали обикаля около църквата в родния си край, или тук някъде довършва недорисувана картина. Кой знае? Всъщност той е тук, където е бил цял живот – при картините си, при хората, които го обичаха и обичат. Благодаря ти, Томе, благодаря ти, Светле, че отново ни върна Томата!”
Изложбата може да се види до средата на април.
