Лайпцигският панаир на книгата и съпровождащият го фестивал "Лайпциг чете" отново предизвикаха огромен интерес в Германия, съобщи diepresse.com. Миналата седмица го посетиха 285 хил. души, което е с 25 хил. повече от 2016 г. Миналата година посетителите бяха 260 хил. души. 

"Пролетното изложение показа, че въодушевлението на читателите от книгите и книжния бранш", заяви директорът на панаира Мартин Бул-Вагнер. 

 Броят на изложителите също расте стабилно - 2493 от 43 държави при 2250 миналата година. 

Свободата на словото беше основна тема на панаира - различни автори и издатели говориха за заплахите в Турция, Източна Европа и САЩ. Книжният бранш отчете ръст от 0,8% в сравнение с предишната година. Подемът се дължи най-вече на детската и младежката литерата, както и на пътеводителите. Спад има при белетристиката и документалната литература. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков