Романът „Адио, каубой“ на хърватската писателка Оля Савичевич e включен в поредицата „Модерна европейска проза“ на издателство „Ерго”. Книгата е подкрепено от литературната мрежа ТРАДУКИ, преводът е на Русанка Ляпова.

Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, „Адио, каубой“ е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени от спомена, от познатите и обикнати миризми, вкусове, цветове и звуци на Далмация. Със завръщането си в родния град Рузинава се опитва да осмисли своя житейски избор, както и този на трагично загиналия си брат, на съсипаната си от скръб майка, на неочаквано намерения и отново изгубен свой любим, да удържи победа в непресекващия сблъсък между чувства и действия, ерос и танатос, ранимост и жестокост. „Адио, каубой“ разказва за нетолерантността и насилието, за различието – като лично бреме, като реакция срещу предишните поколения, като опит да го преболееш в динамичното редуване на любов и омраза, привличане и отблъскване.

ОЛЯ САВИЧЕВИЧ-ИВАНЧЕВИЧ (41) е сред най-популярните съвременни хърватски автори, защитила таланта си както с поезия, така и с проза. Родена е и живее в Сплит. Завършила е хърватски език и литература във философския факултет в Задар. Автор е на 5 стихосбирки и на сборника с разкази „Да разсмееш куче“, удостоен с наградата за най-добра проза, писана от автор до тридесет и пет години. Дебютният й роман „Адио, каубой“ прави истински жанров и тематичен пробив в хърватската литература и заслужено е провъзгласен за най-добър роман на 2010 година. Скоро след това е преведен на македонски, немски, испански и английски.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.