„Дойче веле”

От няколко дни в Германия се продава новата книга на Тило Сарацин, бивш ръководен кадър в Бундесбанк и някогашен финансов сенатор на Берлин. Още преди години Сарацин се прочу с провокативните си и откровено ксенофобски тези. Новото му творение се нарича "Wunschdenken", което на български може да се преведе приблизително като "илюзия".

Книгата на Сарацин прилича на разплата. В нея 71-годишният автор обяснява защо Германия се управлява зле. "Бъдещето на Германия зависи не от теми като равноправието или промените в климата, а от такива важни въпроси като миграцията, демографското развитие и образованието. Германците проиграват своето благосъстояние, високия си образователен ценз и културното си наследство, а главният виновник за това се казва Ангела Меркел", убеден е Сарацин.

"Най-голямата грешка"

Авторът на "Wunschdenken" определя като голяма грешка думите "Ще се справим", изречени от германската канцлерка Ангела Меркел във връзка с притока на бежанци. Нещо повече дори: Сарацин нарича бежанската политика на Меркел "необмислена", "най-голямата грешка в следвоенната история на Германия" и "най-големият социален експеримент в Европа след Октомврийската революция". Тази политика застрашава както устоите на националната държава, така и европейската интеграция, смята Сарацин. А най-много го тревожи притокът на толкова много мюсюлмани - този експеримент може само да се провали, твърди Сарацин и припомня, че повечето бежанци от Африка и Близкия Изток идват от страни с ниско ниво на образование. И тъй като техният профил е близък до този на мюсюлманите, които вече се намират в Европа, можем да допуснем, че и при тях нещата ще се развият по сходен начин - ще останат ниско образовани, зле интегрирани на трудовия пазар, ще разчитат на социални помощи, ще се поддават на фундаменталистки влияния, предупреждава Сарацин.

В книгата си той рисува мрачни картини - и ги гарнира с апокалиптични сценарии като този: през 2050 година общият брой на бежанците и мигрантите в Германия можел да достигне 134 милиона души - ако страната продължи да приема чужденци със същите темпове и ако пришълците изтеглят в Германия и семействата си. Сарацин признава, че тази цифра изглежда утопична, но е убеден в следното: "Възвръщането на контрола върху нашите граници е от екзистенциално значение за оцеляването на нашата култура и на нашето общество".

"Сомнамбули"

Сарацин твърди и друго: че политиците не можели да решат много от проблемите поради все едни и същи причини - незнание, надменност, егоизъм, лъжа и самозалъгване. За да обясни днешния свят, Сарацин цитира Платон, Томас Мор, Фридрих фон Хайек и Карл Попър, посочва примери за добри и лоши управленски цели и назовава някои от най-големите политически грешки, като не пести епитети - така например авторът говори за "сомнамбулстваща политическа класа". При това самият Сарацин бе дълго време част от тази класа - от 2002 до 2009 г. той беше финансов сенатор на Берлин. Освен това продължава да е член на германската Социалдемократическа партия.

Преди шест години Тило Сарацин предизвика широк обществен дебат с книгата си "Германия се самоунищожава", в която предупреждаваше за опасностите, свързани с имиграцията на мюсюлмани. След това той издаде и книгите "Европа не се нуждае от еврото" (2012) и "Новият терор на добродетелта" (2014). Сега на книжния пазар е най-новото му творение, което обаче навярно няма да предизвика много шум. Просто защото позицията му по бежанския въпрос е добре известна и едва ли ще изненада някого.

 

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 67 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера