ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-БГ
Преди 53 години големият ни писател Павел Вежинов успява да убеди Съюза на писателите, че трябва да започне издаването на голямо списание за световна и българска литература. Още с първите си броеве „Съвременник“ печели сърцата на българските читатели, които тогава четат много и се интересуват предимно от съвременни западни автори, представяни за първи път у нас именно от списанието. Тиражът непрекъснато расте, изданието трудно се намира в книжарниците и реповете. Павел Вежинов и неговият силен екип от редактори и преводачи съумяват да следят най-новото в световната литература, като представят и „пропуснати страници“ от модерни и цензурирани класици като Самюъл Бекет, Йожен Йонеско, Хенри Милър, Владимир Набоков и Д. Х. Лорънс. С една дума – списанието се превръща в истинско събитие в културния ни живот.
След Павел Вежинов поста главен редактор поема друг голям писател – Владимир Зарев (р. 1947). По време на Перестройката и Прехода той успява да съхрани „Съвременник“ и да го води през тези трудни години без почти никаква подкрепа в продължение на повече от три десетилетия. За щастие любимият ни „Съвременник“ оцелява въпреки трудностите и отказа на Съюза на писателите да продължи издаването му. Приютява го елитната издателска къща „Труд“ с директор Венелина Гочева, а днес главен редактор е Надежда Делева, която подготви успешно и на високо ниво последните броеве на „Съвременник“, който днес бихме могли да наречем вече алманах.
Новият, дългоочакван брой – добре отпечатан и красиво оформен – вече е в книжарниците в страната. Може да бъде поръчан чрез тях или чрез сайта на ИК „Труд“. По традиция започва с роман – този път от големия румънско-френски писател и философ Мирча Елиаде – „Госпожица Кристина“. Това е оригинален, фантастичен свят – странен, дори езотеричен – в който поезията на съвремието се слива с поезията на древни легенди и митове, сякаш дошли от глъбините на земята.
Сред „пропуснатите страници“ е и цикъл есета на Вирджиния Улф. Познаваме повечето от нейните забележителни романи – „Мисис Далауей“, „Към фара“, „Нощ и ден“, „Вълните“, „Орландо“, – вече преведени у нас. Оказва се обаче, че освен велик белетрист новатор, тя е и проникновен литературен критик и есеист. Подбраните есета – „За „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте и „Брулени хълмове“ на Емили Бронте“, „Монтен и неговите „Опити“, „Мъчително нежната душа на Катрин Мансфийлд“ и „Романите на Тургенев“ – ни я представят в нова светлина. В интервю за „Таймс“, Лондон, тя споделя: „В своите статии и есета съм като че ли по-близо до собственото си его, избягвам реториката и помпозността. В тези текстове дишам по-спокойно.“
Третият голям автор в новия брой е познатата и у нас румънска поетеса Ана Бландиана (р. 1942). Още преди четири десетилетия, в апогея на т.нар. „златна епоха“ на режима на Чаушеску, тя публично заявява, че не може повече да търпи насилието, унижението и лъжата, че „единственият ѝ дълг – висш и екзистенциален – е да говори истината“. Уволнена, заточена в отдалечено село и поставена под домашен арест, тя заедно с група интелектуалци дисиденти повежда своите сънародници към революцията от декември 1989 г., свалила омразния режим. „Идва време – казва Бландиана, – когато или трябва да се откажеш от всичко, или да станеш защитник, прокурор и съдия; да преминеш през тези трудни състояния като през празни пространства и да намериш своя ъгъл, откъдето Истината, която си изкрещял, ще получи своето най-глъхко и най-дълго ехо. И това е моментът на твоето встъпване в Борбата.“
В новия брой присъстват и съвременни български автори. Публикувани са стихове от младата и безспорно надарена Славена Николова (р. 1988), както и проза от трима белетристи: утвърдения майстор на кратката форма Иван Голев (р. 1950), музиканта симфоник и талантлив разказвач Димитър Димитров (р. 1947) и журналиста и писател Борислав Бойчев (1933–2025).
Рубриката „Ателие“ този път ни въвежда в света на художника и илюстратор Виктор Паунов и неговата нова книга-албум „Бестиарий“. „Бестиарий“ е книга за разглеждане – в нея са включени избрани творби от по-ранни издания, илюстрирани от автора, персонажи от най-добрите му книги, както и награждавани и представяни в конкурси и изложби илюстрации. Тук изображенията не са подчинени на конкретен текст и не са ограничени от строго определен визуален разказ. За разлика от повечето книги – било то класически художествени произведения, албуми на известни художници или биографични издания с ясен фокус – тази книга е неизчерпаемо предизвикателство за ума на зрителя. Неговата фантазия и личните му преживявания при всяко ново разгръщане я правят все по-интересна.
По традиция новият брой завършва с рецензии от критиците Патриция Николова и Митко Новков, които представят наскоро издадени книги на български поети и белетристи.
