САБИНЕ КИЗЕЛБАХ, DW

Докато закусва в един ноемврийски ден през 2020 година, Жизел Пелико не подозира, че животът ѝ завинаги ще се промени. Предстояла ѝ среща в полицията, за която е получила призовка. Съпругът ѝ - Доминик Пелико - бил арестуван два месеца по-рано, когато е заловен да снима под полите на жени в супермаркета. Пенсионерът тогава се кълне, че става въпрос за еднократен инцидент и обещава да се подложи на терапия, а Жизел Пелико го подкрепя.

 

Моментът, който преобръща живота й

В полицията Жизел Пелико е отведена в отделна стая за разпит. Към онзи момент тя не знае, че отново ще види съпруга си едва в съда. На снимките, които й показва полицаят, тя вижда жена с жартиери, която прави секс. Първоначално изобщо не осъзнава, че това е самата тя и то в момент, в който е била изнасилвана. Защото сексът, документиран на над 20 000 снимки, не е бил по взаимно съгласие. Доминик Пелико е упоявал редовно съпругата си в продължение на десет години и през интернет е намирал мъже от квартала, които заедно с него са я изнасилвали, докато е била в безсъзнание. Това се е случило поне 200 пъти.

Процесът срещу Доминик Пелико и 50 от неговите съучастници се състоя през есента на 2024 година. Жизел Пелико се превърна в икона на феминизма, след като реши делото да се гледа при открити врати. „Те са тези, които трябва да се срамуват“, заяви тя по адрес на насилниците. Целта й беше жертвите на сексуални престъпления да се отърсят от срама.

Всеки ден от процеса, който продължава три месеца и половина, Жизел Пелико получава подкрепата на все повече жени. Медиите по целия свят отразяват нейната смелост, униженията, на които я подлагат адвокатите на противната страна, ужасните подробности за това, което ѝ е било причинено. Междувременно става ясно, че Доминик Пелико тайно е снимал двете си снахи под душа и че е съхранявал голи снимки на дъщеря си, докато спи. Досега не е ясно дали и тя не е била изнасилвана. Междувременно срещу него се води разследване и по подозрение в убийство.

 

"Химн за живота"

Доминик Пелико е осъден на 20 годишни затвор – най-дългото наказание, което се полага за изнасилване във Франция. Всички останали съучастници също ще прекарат години в затвора. Но как продължава живота си жената, на която са били причинени тези ужасни неща и чиито най-интимни моменти са били изложени пред всички?

В своята мемоарна книга „Химн за живота. Срамът трябва да смени страната“ тя повдига завесата. Сега 73-годишната Жизел Пелико разказва за детството си, ранната загуба на майка си, срещата с бившия си съпруг, на когото е вярвала дълги години. Разказва за живота си и трите си деца, за кариерата си, която винаги е била по-успешна от тази на Доминик, макар че това никога не е имало значение за нея.

Разказва и за шока, когато разбира, че мъжът ѝ е реализирал най-бруталните си сексуални фантазии върху нея, че я упоявал редовно с тежки медикаменти, което е водело и до сериозни странични ефекти - проблеми с паметта, изтощение, възпаления на маточната кухина. Мъжът ѝ е знаел всичко това. В съда дори не искал да гледа отново видеоклиповете и снимките, защото те го възбуждали.

 

"Аз не умрях"

В книгата, която Жизел Пелико пише заедно с журналистката Жюдит Периньон, тя споделя и защо толкова време пази спомена за щастлив брак, като дори изпраща топли дрехи на бившия си вече съпруг в затвора. От една страна, са навиците, но от друга - тя иска да го разбере. Децата ѝ обаче не приемат това, те дори ѝ се сърдят. Процесът, големият обществен интерес, семейните тайни, които излизат наяве, натоварват сериозно отношенията на Жизел Пелико с децата ѝ. Книгата може да бъде разбрана и като опит за обяснение, като молба да се разбере нейното отношение към случилото се.

Жизел Пелико гледа на себе си като на победителка над своя зъл съпруг. Тя дори успява да срещне нова любов. „Аз не умрях и все още съм способна да вярвам на други хора“, пише тя. Пет години след като престъпленията на Доминик Пелико станаха известни, бившата му съпруга е отвоювала живота си и отново е открила радостта от него.

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман