На 9 февруари от 18,30 ч. в софийското книжно пространство „Каза Либри“ ще се състои вечер в памет на Кирил Кадийски – поет, преводач и културен посредник, чието име остава дълбоко вписано в духовната биография на българската литература.

Срещата ще събере почитатели на словото около най-новите издания с негови творби – „Поезия 1“, „Поезия 2“ и монументалната „Антология на френската поезия (IX–XXI в.)“, съставена и преведена от самия Кадийски. Книги, които не просто представят текстове, а очертават цял един свят – свят на изострена чувствителност, на безкомпромисна естетика и на дълбока вярност към словото.

Организаторите от "Колибри" определят вечерта като жест на признателност към творец, за когото поезията никога не беше само жанр, а форма на съществуване. Кадийски умееше да чува различни епохи и да ги превежда една на друга – с точност, с вкус и с рядка духовна дисциплина.

Тритомната „Антология на френската поезия“, представена през юни 2025 г. във Френския институт, остава едно от най-значимите му постижения – труд, който обобщава десетилетия работа и превръща превода в акт на съавторство.

Кирил Кадийски си отиде на 31 август 2025 г., но присъствието му продължава да се усеща – в книгите, в езика, в културния ни хоризонт. Роден през 1947 г., той е автор на многобройни поетични и есеистични книги, издавани в България и Европа. Френското списание „Нувел обсерватьор“ го нареди сред най-значимите съвременни поети, а отличията и наградите, сред които френският Орден за изкуство и литература, само потвърждават международния му авторитет.

Най-важното му наследство обаче остава невидимо – мостът, който изгради между култури, езици и времена. Мост, по който думите продължават да вървят и днес.

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 84 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден