САВА СЛАВЧЕВ
Времето на несигурност, в което живеем, повече от всякога показва, че имаме нужда от търпение, добронамереност и любов към ближния. Не от шаблонни приказки, зад които не стои нищо; не от политически декларации изпразнени от съдържение; не от обещания. Имаме нужда от връщане към изконните християнски ценности. Божиите ценности, станали човешки, за да има мир и разбирателство между хората.
Затова изучаването на религиите е важно за разбирането на историческото развитие на човечеството. Още от зараждането на човешката цивилизация те допринасят за утвърждаването на общи ценности, а по този начин и за изграждане, в някаква степен и за спояване на обществата.
Ислямът не прави изключение. Една от главните му заслуги е, че приобщава арабите завоеватели към по-напредналите цивилизации на Месопотамия. Дава им идентичност, чрез която те се отличават от останалите монотеистични култури и се противостоят на асимилационното предизвикателство, пред което се изправят през VII – VIII в. сл. Хр. Изучаването на исляма позволява също така да се види в по-широк мащаб взаимодействието между късноантичните култури в района на Близкия изток, защото никоя от тях не са развива сама за себе си и в изолация от останалите. С исляма е същото, той също е силно повлиян от обкръжаващата го интелектуална среда.
Новоизлязлата книга „Дом на исляма“ ни дава възможност да разберем много за този свят, далеч от европейския, обзорен поглед на 360 градуса, не само за да проумеем хора и събития, не само за да опознаем другия, но и да разберем по-добре себе си. И енциклопедията в два тома на Йордан Пеев със заглавие „Дом на исляма“ (дар ал-ислам) не идва да покаже, че жанровите определения отдавна са престанали да бъдат ориентир - това стана като че ли с идването на постмодерниизма. Настоящото чудесно издание доказва, че границите на жанровете някак утесняха и няма особено място за тях, освен в учебниците по литература за седми клас.
Категорично обаче не сме склонни да приемем подзаглавието „справочник“ тъй като по своята същност двутомното издание си е чиста енциклопедия. Тук е моментът да изразим уважението и благодарността си към автора на книгата, но и към Симеон Евстатиев, Павел Павлович и цялата катедра на СУ, без изключение, която досега винаги е предпочитала, за повечето свои трудове, думата „справочник“, предполагам от скромност и библейска смиреност (без да взимаме под внимание приетите техническите изисквания, на които трябва да отговаря една книга, за да бъде наречена енциклопедия). Обичам този подход. Благодарности и към научния редактор Мира Попова, която е свъшила огромна работа.
Сам авторът, проф. Пеев твърди, че това е видрица за исляма, от всичко по малко. Сещам се, по този повод, за един преподавател в Кралския колеж във Франция през 1697 година - Бартелеми Ербел дьо Моленвил, чийто труд, издаден посмъртно, е озаглавен „Източна библиотека“ (Bibliothèque orientale), с подзаглавие, нека да подчертаем, ВСЕОБЩ РЕЧНИК, СЪДЪРЖАЩ ВСИЧКО ОТНАСЯЩО СЕ ДО ОПОЗНАВАНЕТО НАРОДИТЕ НА ОРИЕНТА (Dictionnaire universel contenant généralment tout ce qui regarde la conneeaissance des puples de l’Orient).
Намирам тази връзка за удивителна, а продължаването на традицията от страна на катедра „Арабистика и семитология“ за особено вълнуващо, но този път е редно да отбележим, че книгата, предмет на нашия разговор, не е просто учебно помагало за студенти, а мащабен, многопластов труд, който освен история, включва арабистика, ислямознание, литература, география, изкуствознание, юдаизъм, християнство, обществено-политическо устройство, култура и какво ли още не. Е, ще попита някой, наука ли е това, или изкуство? Отговорът е: и двете. Този труд прилича много на махалото на Фуко. Неслучайно споменах Моленвил, който говори за всичко, касаещо народите на ориента. „Дом на исляма“ е полифонична творба дирижирана изкусно от първопроходеца на специалност „Арабистика“ в СУ проф. Йордан Пеев. К„И както всяка класическа енциклопедия тя също се разгръща в азбучен ред. Първият том обхваща буквите от от „А“ до „М“, а вторият от „Н“ до „Я“. Библиогафията на втория том е от 12 страници, а снимковият материал е от 14. Страниците на втория том са 911 и общо тези близо 2.000 страинци са дело не на екип от многочленни колективи, каквато е повсеместната практика при такива мащабни начинания, а на един човек. И всъщност се оказва, че само ние в България имаме тези две перли: Йордан Пеев с настоящия си труд „Дом на исляма“, като автор и съставител, и Цочо Бояджиев с превода си на „Сума на теологията“ в 4 тома от Тома Аквински. Не познавам друг аналог, дори съм сигурен, че няма такъв. Огромен, непосилен труд.
Какво друго да кажем, едва ли има мислещ човек, който да не съзнава,
че културата и изкуството са най-мощните оръжия за установяване на контакт, приемственост и търпимост между различните общества, култури, вероизповедания и нации. Филмовият египетски език, например, наричан още „говорим египетски“ представлява общоразбираема, станадартизирана форма на арабския, опростен в някаква степен, за да бъде разбираем за всички арабски страни. А това означава, че е налице обща езикова основа, независимо от съществуващите многобройни диалекти. А като прибавим към тях заемки от турски, френски, италиански и др. езици, ето че разбираме как промените в езика водят до засилване на усещането за споделена една обща идентичност, а това от своя страна влияе и отразява промените в социалния, културен и икономически облик на целия арабски свят.
Ясно е, че не е приемливо да отъждествяваме християнския свят с Европа, така както е крайно неприемливо, дори невъзможно, да свеждаме Азия до исляма и обратното.
Добре знаем, че не цяла Азия е мюсюлманска, а Домът на исляма се простира далеч отвъд пределите на азиатския континент. Освен това трябва да добавим и привидната асиметрия между самите термини „Европа“ и „ислям“ тъй като първият термин обозначава една част от света, докато вторият сочи едно вероизповедание. Но противопоставянето Европа/Азия, както и това Запад/Изток (Ориент) има дълъг исторически и геополитически статут. В тази връзка ще припомним, че в определени исторически периоди – като например по време на кръстоносните походи или по времето на Отоманската империя този дуел между Изтока и Запада е бил определян от някои специалисти като двубой между кръста и полумесеца. Днес обаче без колебание можем да твърдим, че общите неща между християнство, юдаизъм и ислям са много повече от различията.
Всъщност идеята за едно компаративно практичесто изследване на християнство, будизъм и ислям се ражда още в далечната 1988 г. от нашия вдъхновяващ философ проф. Ради Радев, който почина преди 4 години, но първият опит в това отношение се реализира като речник, с участието на Йордан Пеев, едва през 1944 година. После се появяват кратки справочници на други автори, на Симеон Евстатиев, например, и днес през 2025 година имаме двутомния калейдоскоп, пъстрата ренесансова фреска на Йордан Пеев, автор на множество трудове свързни с арабскията свят и историята. Той е дългогодишен преподавател в СУ и е доайен на арабистиката в България. Носител е на наградата на ЮНЕСКО "Шарджа" за изследване на арабската култура, на ордена за заслуги на Франция и на много други отличия. Проф. Пеев е бил гост професор в Белгия, Франция, Италия и други престижни университети в Европа и арабския свят.
- Да е честит рожденият му ден – 16 август, да е все така здрав и активен в представянето на важни истини, спомагащи добруването на хората.
Новоизлязлото двутомно издание запълва празнота в познаването ни на исляма и в немалка степен слага край на нашите лутаници в тази посока.
