БОЯН ТОНЧЕВ, "Свободна Европа"

"Маус" е нещо, което не е като нищо друго и в жанра на рисуваните разкази, и в този на класическия роман. А е и двете заедно. Считан от мнозина за шедьовър и крайъгълен камък в историята на комиксите, „Маус“ най-после ще може да бъде прочетен на български език, близо 40 години след първото си публикуване.

Издателство „Нике“ обяви новината за излизането на двата тома на книгата в България ден след отбелязването на 80 години от освобождението на нацисткия лагер на смъртта Аушвиц. Това не е случайно. За Аушвиц става дума и в графичния роман, който смело преплита документалния разказ с литературата, при това нарисуван в картинки. Преводът на български е дело на Владимир Полеганов.

 

Кой е Арт Спигелман

Ихцак Авраам бен Зеев Спигелман е роден през 1948 г. в Стокхолм, Швеция. Родителите му напускат Полша в края на Втората световна война. Първо емигрират в Швеция, а през 1951 г. се местят в САЩ. Бащата и майката на Ицхак – Владек и Аня Спигелман, са евреи, оцелели от лагера на смъртта Аушвиц. Те губят всички други свои роднини в Холокоста.

Разказите за военновременните травми на родителите му оставят трайна следа в психиката на младия Спигелман. На 20-годишна възраст той получава нервен срив и прекарва няколко месеца в психиатрична клиника. След като е изписан от нея, научава, че майка му наскоро се е самоубила. Преживяното в семейството неминуемо се отразява на стила и темите на неговите графични истории.

С годините Арт Спигелман се превръща в едно от влиятелните имена в съвременната комикс култура. На първо място – с най-известната му творба – автобиографичния графичен роман от две части "Маус" (1986, 1991). Но не само.

Спигелман е съредактор, създател и карикатурист в антологичните комикси "Arcade" (1975-1976) и "Raw" (1980-1991). От 1992 г. за повече от десетилетие създава и материали за списание "Ню Йоркър". Публикува и в други известни американски издания.

Комиксите на Спигелман експериментират със съдържанието, оформлението и стила на разказване. И не странят от травматични обществени теми, като например терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, обрисувани във "В сянката на Не-кулите" (2004).

Арт Спигелман е и виден изследовател на комикс-жанра, като редовно популяризира неговата история в лекции, есета и книги.

 

Котки и мишки

В „Маус“ се разказва за Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и за неговия син – художник на комикси, който се опитва да проумее ужаса на миналото.

Графичният роман описва парадоксите на ежедневния живот в лагерите на смъртта и сложните отношения на самия автор с остаряващия му баща. В комикса евреите са изобразени като мишки, нацистите като котки, а местните поляци – като прасета.

В първия том старият Владек разказва на сина си за своята младост в столицата на Полша – Варшава през 30-те години на миналия век. През 1939 г., когато Хитлер окупира страната, всички граждани с еврейски произход са подложени на систематично преследване. Първоначално Владек и съпругата му Аня успяват да избягат, но много от техните приятели и роднини са депортирани или убити. В края на първия том Владек и Аня са заловени от нацистите и изпратени в Аушвиц. Техните преживявания в лагера на смъртта са разказани във втория том на графичния роман.

Популярността на "Маус" избухва за една нощ на 26 май 1985 г., когато Кен Тъкър, критик на "Ню Йорк Таймс", пише ентусиазирана рецензия за комикса, дотогава излизал само в периодични издания. Много от читателите на вестника искат да си го купят, но по това време „Маус“ все още не е събран в една книга. Издателство „Пантеон Букс“ се възползва от медийния шум и пуска първия том през следващата година (1986). Вторият излиза през 1991 г. Именно той печели наградата „Пулицър“.

Освен на търговски успех, "Маус" се радва и на много добри оценки от критиката. Джулс Файфър и Умберто Еко не пестят хвалебствия за многопластовия сюжет на графичния роман. Впоследствие започват да излизат академични изследвания за „Маус“, комиксът става любима тема за университетски дипломни работи и дори влиза в учебната програма в САЩ.

След като през 1992 г. "Маус" се превръща в първия графичен роман, удостоен с награда "Пулицър", книгата достига до още по-широка аудитория, включително до хора, които обикновено не четат комикси.

През 2022 г. училищно настоятелство в щата Тенеси забранява "Маус" да се преподава в клас. Според членовете на борда книгата съдържа материали, които са неподходящи и обезпокоителни за учениците. По думите им в графичния роман има непристойни ругатни и изображение на гол герой.

Арт Спигелман коментира решението им така: "Да, това са обезпокоителни образи. Но знаете ли какво? Самата история е обезпокоителна". И добавя, че остава с впечатлението, че членовете на борда питат: "Защо не може да се преподава по-приемлив Холокост?"

Това не е първият опит за цензура на двете книги за мишките в Аушвиц. През 2015 г. „Маус“ е забранен в Русия, тъй като модифицираната свастика на корицата му е определена като нарушаваща законите срещу нацистката пропаганда. Книгата е изтеглена от руските книжарници в навечерието на Деня на победата. Сега тя отново е достъпна, с леко променена корица.

Книгите стават и обект на публично изгаряне в Полша през 2001 – годината на публикуването им там. От хора, които са обидени, че поляците са изобразени в него като прасета.

„Маус“ е преведен на повече от 30 езика, включително немски, полски, иврит, китайски, корейски и японски. А вече и на български.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 91 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...