Софийското читалище "Алеко Константинов 1897" организира среща разговор за историята и паметта с писателката Теодора Димова. Тя ще се състои на 1 февруари в методистката църква на столичната улица „Георги С. Раковски“ № 86.

Датата не е случайна - 1 февруари е Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. 

Преди 80 години - през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., започва изпълнението на присъдите на 1-ви състав на така наречения Народен съд. Над хиляда са екзекутирани, а много други са осъдени, разселени или изчезнали. Именно в романа си „Поразените“ Теодора Димова разказва за живота на три жени и едно дете, чиито съдби са белязани от тези трагични събития. Творбата й задава неудобни, но важни въпроси: можем ли да говорим за тези събития спокойно и обективно? Познаваме ли черните страници от историята си и научили ли сме уроците от тях.

 В събитието ще се включи и актьорът Руси Чанев, който ще вдъхне живот на драматичните сцени от „Поразените“, пресъздавайки дълбочината на емоциите и болката от миналото. Атмосферата ще бъде допълнена от музикални изпълнения на хор „Полифония“.

"Събитието е не само културен, но и обществен жест – почит към жертвите и напомняне за важността да помним историята си. Присъединете се към нас на 1 февруари 2025 година, за да отбележим заедно този ден на памет и размисъл", призовават организаторите от читалище "Алеко Константинов 1897" .

 

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, роден на 17 юли преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.