СВЕТЛАНА ДИМИТРОВА, "Портал Култура"

На този впечатляващ юбилей е посветена книгата „Споделена музика“ на Августина Серафимова. Разбира се, действието се развива в определен времеви отрязък, през който авторката е музиколог на състава и може съвсем точно да определи акцентите в програмата. Книгата не е летопис на 70-годишната Плевенска филхармония, а среща със съвременните тенденции от последните двайсет години.

Музикалната история на града е богата и само ако си спомним, че с него са свързани Христо Бръмбаров, Катя Попова, Асен Селимски, Пламен Джуров, Албена Петрович-Врачанска, Яна Дешкова, Зорница Иларионова, със сигурност ще разберем защо и до днес концертите на оркестъра се ползват с огромна популярност. В кратко експозе авторката припомня началните години. Правя го с удоволствие и аз.

Както навсякъде в страната, веднага след Освобождението започва активно създаване на любителски състави, в повечето случаи от чужденци. В Плевен това прави чешкият капелмайстор Алоис Мацак, който организира през 1893 г. смесен оркестър към музикалното дружество „Гусла“, функциониращ до 1949 г. След това получава и субсидия. През 1953 г. диригентът Саша Попов създава Държавния симфоничен оркестър в Плевен. Първият концерт е на 9 септември същата година. Солист е Панчо Владигеров, който свири своя Трети клавирен концерт. Освен това са изпълнени Първа симфония от Лудвиг ван Бетовен и танци от балета „Гаяне“ от Арам Хачатурян. Много са диригентите, чийто творчески път спомага за израстването на оркестъра, като Александър Владигеров, Драгомир Ненов, Влади Атанасов, Димитър Манолов, Пламен Джуров, Станислав Ушев, Руслан Райчев, Цанко Делибозов, Найден Тодоров, но най-ярка следа оставя Георги Нотев, който е главен диригент от 1973 до 2008 г. с известни прекъсвания. В допълнение, над двайсет години Симфоничният оркестър е свързан и с Плевенската опера, за жалост безславно закрита през 1994 г. През 1970 г. е първата постановка – „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев.

Плевенският оркестър е важен партньор за българските композитори като първи изпълнител на техните произведения. Така е още от първите концерти и до днес, с най-новите премиерни изпълнения. Важни са сътрудничествата с Плевенското музикално училище „Панайот Пипков“, хор „Гена Димитрова“, балетната школа към читалище „Съгласие“.

Трябва да се допълни, че на плевенска сцена са гостували най-големите български и чужди солисти – Недялка Симеонова, Георги Бадев, Емил Камиларов и Дина Шнайдерман, Ваня Манолова, Владимир Спиваков, Евгений Нестеренко, Олег Криса, Игор Ойстрах и др.

Много от музикалните събитията в Плевен се случват заради възможността да имат за партньор този състав. Ще спомена Лауреатските дни „Катя Попова“, чийто създател и домакин е Филхармонията; конкурса за млади оперни певци „Гена Димитрова“; диригентските курсове на Даян Уитри; майсторските оперни  класове на проф. Марио Диаз; диригентския конкурс „Артур Никиш; оперния фестивал в парка „Кайлъка“ и др. Още от създаването си музикантите участват в големите български фестивали „Нова българска музика“, „Варненско лято“, „Софийски музикални седмици“, „Аполония“ и др.

Историите, предадени в книгата, започват от 2000 и завършват през 2023 г. Главни действащи лица са видни фигури като оперните певици Гена Димитрова, Александрина Милчева, Калуди Калудов, Габриела Георгиева, Александрина Пендачанска, пианистите Мария Принц, Иван Дреников, Веселин Стамболов, Николай Евров, Людмил Ангелов, Пламена Мангова, цигуларите Минчо Минчев, Яна Дешкова, Зорница Иларионова, Веско Ешкенази, Лия Петрова, кларинетистът Данчо Радевски, перкусионистите Василена Серафимова, Николай Иванов, Светослав Стоянов, контрабасистката Маргарита Калчева и много други. Следвайки пътя на фестивалните и концертни събития, откривам различни гледни точки в разговорите с гостуващите артисти, които често се завръщат за нови срещи с Филхармонията и публиката.

В годините съставът винаги се е грижил за младите таланти на града, а Плевенското музикално училище продължава да подготвя забележителни изпълнители, които непрекъснато печелят награди. За всички тях първите сценични стъпки и изяви са пред родната публика. Разбира се, след това отново се завръщат при нея с различни програми.

Книгата напомня и за трепетните очаквания, които събуждаха у всички фестивалните вечери и срещи по време на лауреатските дни „Катя Попова“, когато в Плевен се събираха носители на награди от национални и световни конкурси. За тях плевенската сцена беше началото на славна кариера. Много от тях говореха с признателност за топлината и любовта, с която са посрещани там.

В момента начело на състава е Любомир Дяковски, който провежда забележителна концертна и оперна програма. Плевенската филхармония е в основата на възстановяването на певческия конкурс на името на Гена Димитрова. Някои от лауреатите вече поеха своя активен творчески път – Кирил Манолов, Андреана Николова, Йоана Железчева, Гиргина Гиргинова, Петър Бучков, Гергана Русекова, Диана Василева, Делян Славов, Михаил Михайлов, Вера Гиргинова, Глория Кънева, Александрина Михайлова, Светлана Иванова, Пламена Гиргинова, Гергана Георгиева, Рейналдо Дроз, Мария Славова. Всички те са вече утвърдени имена по оперните сцени в София, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора и Пловдив. Тази хроника ми припомни много емоционални моменти, които и самата аз преживях по време на тези конкурсни дни, трепетите, очакванията и радостта от наградите и съвместното музициране.

След закриването на Плевенската опера беше възстановен и летният оперен фестивал в парка „Кайлъка“, на който бяха представени оперите „Набуко“, „Аида“, „Травиата“ от Верди, „Кармина бурана“ от Орф. Разнообразие в репертоара внасят специалните проекти, които освен в Плевен създават настроение и в други градове по време на турнетата в цялата страна. Това са „Светът на киното в музика“ с Хилда Казасян, Васил Петров, Теодосий Спасов, Живко Петров, Христо Йоцов, Михаил Йосифов. Друга знакова среща предлагат цигуларят Веско Ешкенази и акордеонистката Вероника Тодорова, наречена „В света на музиката“.

Плевенската филхармония три пъти е носител на наградата Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци, както и на Златно перо за принос към българската култура и изкуство, връчвана от „Кантус Фирмус“.

Авторката на книгата Августина Серафимова е дългогодишна преподавателка по теоретични дисциплини в Плевенското музикално училище „Панайот Пипков“ – от 1979 до 2018 г., а от 2001 до днес е музиколог на оркестъра. Освен това тя активно сътрудничи на печатни и електронни издания, редовно представя или отразява концерти със статии, интервюта, доклади в специализирани издания като „Музика Вива“, „Култура“, „Музикални хоризонти“, но най-вече в някои плевенски сайтове и вестници като „Посоки“.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…