БОРИС АКУНИН, "Портал Култура"

Текстът е пребликуван  от сайта navalny.com. Преводът е на "Портал Култура".

В Русия има много политически затворници и броят им непрекъснато расте. Това е аксиома: колкото по-несвободна е една страна, толкова повече са хората, хвърлени в затвора заради убежденията си. До 24 февруари властите обикновено издаваха присъди на политзатворниците по някакви скалъпени криминални обвинения. Днес политическите репресии са неприкрити. Арестуват за изказване, за бележка в социалните мрежи, за всяка форма на граждански протест. Особено се съживиха специалните служби, които в желанието си да демонстрират бдителност и да се отличат пред началството нерядко хващат и случайни хора, образувайки „дело“ за нищо.

Всичко това е някакво извечно руско дежавю, повтарящ се ужасен сън.

Единственото, което може да противостои на натиска на „арестокрацията“ в полицейската държава, е солидарността с тези, които са зад решетките.

Има неколцина политически затворници, които хората помнят и чиито имена са познати на всички. Но сто пъти повече са онези, които са малко известни или съвсем непознати на обществото. На тях им е особено тежко. Те се чувстват изолирани, изоставени, забравени.

Това не бива да се допуска.

Русия не би била Русия, ако нямаше хора, които въпреки всички рискове помагат на политзатворниците: изпращат им продукти, дрехи, книги, и най-важното – подкрепят ги морално, водят с тях кореспонденция.

Група от такива доброволци се обърна и към мен – с молба да напиша писмо, което след това да бъде изпратено по затворите и СИЗО[1]. Идеята е ясна: писмото от известна личност е свидетелство, че към твоята съдба не са равнодушни, че светът не те е забравил. Разбира се, аз далеч не съм единственият, към когото се обърнаха и който се съгласи да участва в тази кампания. Но у мен се роди насрещно предложение.

Тъкмо правех анкетата „AВТО-ГРАФ“ за творци. Тринайсет прости и същевременно трудни въпроса, разкриващи личността.

Предполагаше се, че ще бъде издадена електронна книга с 13 глави и че всички приходи от нея ще отидат в полза на детския хоспис „Домът с фар“. Книгата излезе и според мен стана много интересна. Някои, изглежда, доста известни личности се разкриват там по неочакван начин.

И си помислих, че трябва да задам същите въпроси на политическите затворници – за да могат читателите да видят не някакви абстрактни „затворници на съвестта“, а живите хора. Да разберат какво мислят и чувстват те. И да поискат да ги подкрепят.

* * *

АЛЕКСЕЙ НАВАЛНИ ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИТЕ НА БОРИС АКУНИН

Как бихте се определили? Кой сте вие?

- От затворническата администрация постоянно чувам следната фраза, изречена с недоволство: „Гледам нещо днес сте в добро настроение…“. Затова навярно така: аз съм политически затворник, който много тъгува по семейството си, работата и колегите, но пази доброто си настроение. И още, разбира се, аз съм читател. Прекарвам по-голямата част от деня с книга в ръка.

В какво вярвате?

- В Бог и в науката. Вярвам, че живеем в недетерминирана вселена и имаме свободна воля. Вярвам, че не сме сами в тази вселена. Вярвам, че нашите дела и постъпки ще бъдат оценени. Вярвам в истинската любов. Вярвам, че Русия ще бъде щастлива и свободна. И не вярвам в смъртта.

На какво разчитате, когато вземате най-важните си решения – на разума или на вътрешното чувство?

- Тук няма противоречие, това е фалшива алтернатива. Еволюцията ни е устроила така, че да не размишляваме дълго, ако видим в леглото си змия. И да не вземаме прибързани решения, когато искаме да построим къща, в която да не се промъкват змии.

Има една възхитителна книга за това – „Мисли бавно, решавай бързо“, на нобеловия лауреат Даниел Канеман. Горещо я препоръчвам.

Кое е за вас най-важно в живота?

- Да бъдеш полезен на обществото и да останеш добър човек.

Какво ви носи най-голяма радост?

- Простите семейни мигове. Например, когато пътуваме заедно с кола. Някой започва да се весели и да пее, а останалите му пригласят. И не се успокояват, докато не изпеят сумати песни. И ни преизпълват любов и щастие.

Какво ви огорчава повече от всичко?

- Нежеланието на мнозина да мислят, неразбирането на елементарните причинно-следствени връзки. Всеки път, когато ми казват нещо от рода на: „Корупцията не влияе на моя живот“ или „Тези поне се накрадоха, а новите, като дойдат, и те ще почнат да крадат“, си мисля: как е станало така, че стотици милиони години еволюция са дали на този човек най-удивителния мозък, а той не го използва?

Какво според вас носи най-много зло на човека и човечеството?

- Всичко, което е нужно за триумфа на злото, е бездействието на добрите хора. Тази фраза се приписва на мнозина, макар че никой не знае кой точно я е произнесъл (проверих). Тя е изумително точна. Лицемерието на неутралността, „аполитичността“, самоотстраняването, прикриващо леността, страхливостта и подлостта са основната причина, поради която шепа добре организирани злодеи тормозят милиони в цялата човешка история.

А най-голяма полза?

- Участието в битката на доброто срещу неутралитета.

Кое изкуство ви въздейства най-силно?

- Обичам литературата и мисля, че я разбирам. Обичам киното, музиката и архитектурата, но не ги разбирам. Що се отнася до другите видове изкуства, ще кажа дипломатично: „Отнасям се към тях с уважение“.

Най-силно е въздействието на литературата. Тъй като тя въздейства чрез собственото ти въображение. Какво би могло да е по-силно от това?

Имате ли любим цитат или максима? Коя е тя?

- Не просто имам любима максима. Имам любима максима, която съдържа думата „максима“: „Постъпвай така, че максимата на твоята постъпка да може да се превърне в правило за всеобщо поведение“.

Това е една от формулировките на моралния закон на Кант.

Много прилича на знаменитото „златно правило“ в Библията („Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“). Библейският вариант е по-милосърден, кантианският е, струва ми се, по-отговорен, и аз избирам него.

Да следваш всяко едно от тези правила е много трудно, но трябва да се стремим към това.

Коя от прочетените книги стана най-важна за вас?

- „Приключенията на Хъкълбери Фин“. След като я прочетох, когато бях на 10 или 11 години, разбрах, че книгите могат да бъдат не само скучни и полезни, но и такива, от които не можеш да се откъснеш и се смееш на всяка страница. И започнах да чета. Винаги ми е било много мъчно за хората, които не четат книги – най-вероятно не им е провървяло в детството и в ръцете им не е попаднала правилната книга.

Съществува ли човек – в миналото или настоящето – когото смятате за образец за подражание?

- Имаше и има толкова много добри хора: и смели, и велики, и добри, и умни – че да избереш един, значи да ограбиш себе си.

Какво означава Русия за вас днес?

- Мястото, където разбирам всички и се чувствам у дома. Страната, в която говорят на моя език и живее моят народ.

Способен съм да отделя страната от правителството, затова в днешните драматични времена обичам Русия не по-малко от всякога.

---

[1] СИЗО – следствен изолатор за обвиняеми, подсъдими и осъдени лица, които очакват по-нататъшното си етапиране към изправителните или възпитателни колонии за излежаване на присъдата. Б.пр.