Има безброй доказателства, че четенето има ползотворна роля за децата. Той им помага за развиване на въображението, обогатяване на речника и т.н. Какво обаче смятат самите малки читатели? Представяме ви кратък клип, публикуван в „YouTube“ от образователното издателство “Scholastic“, в който деца обясняват за какво им помага четенето. Ето и част от коментарите на малчуганите:

„Защото чета, мога да изследвам нови места. Като четем художествени и нехудожествени книги, ние научаваме за места, които може да нямаме възможност да посетим в реалния живот.“

„Обичам много да пиша. Когато чета, това ми помага. Дава ми идеи за какво да пиша.“

„Защото съм читател, аз мога да решавам математически задачи по-ефективно.“

„Четенето ми помага да вярвам в неща, които не са истински. Например дракони, магия и приключения. Като четеш за тях, сякаш си там и те наистина се случват, макар в действително да е невъзможно.“

Тези и останалите отговори на малките читатели можете да видите тук 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...