СВЕТЛОЗАР ЖЕКОВ

Само година след като литературната ми анкета с Кирил Кадийски излезе в парижкото издателство „Мишел дьо Мол” и събуди интерес у литературната критика , по френските книжарници вече е двутомникът със събраните творби на големия наш поет. Двата тома на близо 1400 страници са побрали едно не само обемно, но и значително половинвековно творчество на български, френски и английски. Преводите на френски са на Силвия Вагенщайн и Никол Лоран-Катрис с участието на автора, а на английски – на Ан Даймънд. Това уникално издание с оригинално оформление  е по повод 75-годишния юбилей на поета през юни и съдържа  много снимков и илюстративен материал, текстове за Кирил Кадийски, от бележки за автора до студии и есета върху неговото творчество, отреждащи му едно от първите места в европейската и световна поезия. 

Авторът на предговора на първия том Пиер Брюнел, почетен професор на Сорбоната и член на Френската академия, пише: „това не е творба, това е шедьовър“, а проф. Валери Стефанов от Софийския университет, в предговора към втория том нарича Кадийски „Алтер его“ на българската поезия. 

За нашия поет през последните десетилетия са писали както едни от най-големите съвременни писатели, така и автори от един широк географски диапазон.  Пиер Сегерс: Истински, дълбок поет е написал тези текстове. Ален Боске: Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес. Жан Грожан: Ще бъдем щастливи французите да чуят вашия толкова самобитен и трагичен глас. Мишел Декоден: Оцених изключително този лиризъм на модерния свят с богато и вярно звучене. Дмитро Павличко (Украйна): един от най-големите съвременни български поети. Евгений Резниченко (Русия): Българинът Кирил Кадийски е майстор на словото. Драган Йованович Данилов (Сърбия): Кадийски е поет с изключителен вектор на душевната чувствителностБернар Ноел: Как могат да се слеят така неразривно един творчески път и в същото време цял един живот. Натан  Ондрос (Австралия): Върнах се от Франция с тежкия том поезия от Кирил Кадийски... Когато поезията, дори и в превод, говори сама за себе си, без съмнение известността на Кадийски е заслужена. Василис Хадзиякову (Гърция): Преди няколко години издадох стихосбирка на Кирил Кадийски и осъзнах, че в българската литература съществуват истински диаманти. Ан Даймънд (Канада): Кадийски... защо ли ми напомня за моя неотдавнашен съсед Ленард Коен, изписал много страници – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят...

Тези оценки са още по-ценни, понеже са отвъд Калотина, където мерките и теглилките са с еталонна чистота. Тук са други, за жалост. Блага Димитрова: ...Кеворк подстрекаващо добави: „Ако не желаете, може да не назовавате имена!“ Как така да се измъкна, без да назова имена на млади таланти, в които вярвам? И изредих неколцина, между които съвсем непризнатия още Кирил Кадийски. Поразяващ ефект! Спираха ме предимно възрастни поети с гняв: как съм могла да спомена това име, което няма „доказателства“ за творчески възможности! Обаждаха ми се по телефона хора, които по друг повод не са ме търсили, за да ми обърнат внимание колко безотговорно съм изтървала това име! След време се убедих как точно завистниците улучват опасността от нов съперник. Кирил Кадийски разви своята дарба в оригинална метафорична поезия, в преводи от френски поети, а също в енергична издателска дейност, като създаде частното издателство „Нов Златорог“. И аз с гордост публикувах там своите нови книги: „Транзит“, „Нощен дневник“, „И пак отначало“ и новия си роман „Глухарчето“. Ето как най-лошият спомен от излизането ми в „Събеседник по желание“ се превърна в най-хубавото осъществяване на „благослова“ ми към един млад творец – Кирил Кадийски“.

За петдесет години нещо да се е променило? 

... Ако си се отказал от илюзиите си спрямо Кадийски, ще си повтаряш, че става дума за жалката параноя на среднокалибрен поет...  – ръката ми отказва да изпише името на един днешен Ректор, който явно живее в миналото на собствения си баща, когото се мъчи да ни представи като поет на бъдещето.

И все пак промяна има. Българската литература излиза и играе на световната сцена, едно въжделение на днешния  министър на културата. Благодарение и на такива като Кирил Кадийски, и по-точното – най-вече на такива. Които от няколко десетилетия са там. 

Честито на българската поезия!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот