По случай  100-годишнината от рождението на писателя Станислав Лем в столичния клуб „Перото” (НДК) ще бъде представен новия превод на романа „Соларис” и книгата Свят на ръба“ от Томаш Фиалковски, съобщиха от Полския културен център, организатор на премиерата.

В дискусията ще участват преводачката Лина Василева и Николай Генов (проект „Фантастика и бъдеще“), модератор на събитието ще бъде Жоро Пенчев от списание„Shadow Dance”. 

„Соларис“ е  най-известният роман на един от великите световни майстори на научната фантастика Станислав Лем принадлежи към поджанра, изследващ контакта с извънземния интелект. Тази преведена на всички езици творба предлага оригинална визия за непознаваемия чужд разум, като заедно с това представя по уникален и вълнуващ начин драмата на себепознанието и космическите измерения на любовта. Идеята за океана-мозък, заемащ повърхността на планетата Соларис и способен да придава материален облик на човешките спомени и мисли, не оставя равнодушни нито психолога Крис Келвин и колегите му космонавти от космическата станция, описана в романа, нито милионите читатели на полския фантаст. Нито известните режисьори Андрей Тарковски и Стивън Содърбърг, които екранизират произведението съответно през 1972 и 2002 г. На стогодишнината от рождението на Станислав Лем ИК „Колибри“ предлага на феновете на фантастиката нов, пълен превод на издавания досега цензуриран и съкратен вариант на забележителния му шедьовър.

В книгата „Свят на ръба“ Станислав Лем разговаря с полския критик и журналист Томаш Фиалковски в края на миналия век и на прага на новото хилядолетие.„Плаваме по течението на голяма река към непознат океан и се намираме едва в началото на пътешествието“, казва големият полски фантаст и визионер. И разказва за детството си, за формирането си като човек и писател. Годините на немска и съветска окупация, стръмният път към литературата, човешката глупост, религията и науката, злото в историята, погрешните пътища на културата – по всички тези теми писателят говори откровено, без да крие страховете и надеждите си, и предупреждавайки за опасностите, които дебнат човечеството. Докъде ще ни доведат опитите за „ремонт“на човека и кръстоската между технологиите и биологията, какви са перспективите пред науката, идва ли нейният край…В 16 завладяващи разговора Станислав Лем, роден преди точно сто години и починал през 2006 г., за пореден път се спира на онова, което го е вълнувало през живота му, както и неизброимите му почитатели по целия наш „свят на ръба“.  

СТАНИСЛАВ ЛЕМ (1921-2006) е полски философ и писател (фантаст, есеист, сатирик и критик). Книгите му са преведени на 41 езика. Автор е на фундаменталния философски труд Summa Technologiae, в който се предвижда създаването на виртуалната реалност и изкуствения интелект, а освен това се развива идеята за автоеволюцията на човека.

 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.