По случай  100-годишнината от рождението на писателя Станислав Лем в столичния клуб „Перото” (НДК) ще бъде представен новия превод на романа „Соларис” и книгата Свят на ръба“ от Томаш Фиалковски, съобщиха от Полския културен център, организатор на премиерата.

В дискусията ще участват преводачката Лина Василева и Николай Генов (проект „Фантастика и бъдеще“), модератор на събитието ще бъде Жоро Пенчев от списание„Shadow Dance”. 

„Соларис“ е  най-известният роман на един от великите световни майстори на научната фантастика Станислав Лем принадлежи към поджанра, изследващ контакта с извънземния интелект. Тази преведена на всички езици творба предлага оригинална визия за непознаваемия чужд разум, като заедно с това представя по уникален и вълнуващ начин драмата на себепознанието и космическите измерения на любовта. Идеята за океана-мозък, заемащ повърхността на планетата Соларис и способен да придава материален облик на човешките спомени и мисли, не оставя равнодушни нито психолога Крис Келвин и колегите му космонавти от космическата станция, описана в романа, нито милионите читатели на полския фантаст. Нито известните режисьори Андрей Тарковски и Стивън Содърбърг, които екранизират произведението съответно през 1972 и 2002 г. На стогодишнината от рождението на Станислав Лем ИК „Колибри“ предлага на феновете на фантастиката нов, пълен превод на издавания досега цензуриран и съкратен вариант на забележителния му шедьовър.

В книгата „Свят на ръба“ Станислав Лем разговаря с полския критик и журналист Томаш Фиалковски в края на миналия век и на прага на новото хилядолетие.„Плаваме по течението на голяма река към непознат океан и се намираме едва в началото на пътешествието“, казва големият полски фантаст и визионер. И разказва за детството си, за формирането си като човек и писател. Годините на немска и съветска окупация, стръмният път към литературата, човешката глупост, религията и науката, злото в историята, погрешните пътища на културата – по всички тези теми писателят говори откровено, без да крие страховете и надеждите си, и предупреждавайки за опасностите, които дебнат човечеството. Докъде ще ни доведат опитите за „ремонт“на човека и кръстоската между технологиите и биологията, какви са перспективите пред науката, идва ли нейният край…В 16 завладяващи разговора Станислав Лем, роден преди точно сто години и починал през 2006 г., за пореден път се спира на онова, което го е вълнувало през живота му, както и неизброимите му почитатели по целия наш „свят на ръба“.  

СТАНИСЛАВ ЛЕМ (1921-2006) е полски философ и писател (фантаст, есеист, сатирик и критик). Книгите му са преведени на 41 езика. Автор е на фундаменталния философски труд Summa Technologiae, в който се предвижда създаването на виртуалната реалност и изкуствения интелект, а освен това се развива идеята за автоеволюцията на човека.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.