След няколкодневно мълчание  шведската академия защити решението си да даде Нобел за литература за 2019 г. на австрийския писател Петер Хандке, като заяви, че той е имал провокативни коментари, но не е подкрепял кръвопролитията, съобщи "Ройтерс".

В статия, публикувана вчера в шведския всекидневник "Дагенс Нихетер",  Матс Малм – председател на Шведската академия, приема, че Хандке е правил "провокативни, неподходящи и неясни коментари по политически въпроси". Той твърди още, че писателят не е възхвалявал кръвопролитията и ясно е осъдил клането в Сребреница.

„Академията не откри нищо в писането му, което да съдържа атака срещу гражданското общество или срещу уважението спрямо равенството на хората", отбелязва  Малм.

Академията цитира статия от 2006 г. в германския вестник "Зюддойче цайтунг", в което Хандке казва, че събитията в Сребреница са най-лошото престъпление срещу човечеството в Европа след Втората световна война.

Присъждането на Нобел за литература за 2019 г. предизвика  критична вълна, включително от оцелели от събитията в Сребреница през 1995 г., които призоваха академията да оттегли наградата, която се равнява на 930 хил. долара.

През 2006 г. Хандке говори на погребението на Слободан Милошевич, който почина, докато беше задържан в очакване на делото срещу него в Трибунала на ООН за военни престъпления в Хага за ролята му във войната на Балканите през 90-те.

Хандке е изказвал подкрепата си и за Радован Караджич и Ратко Младич, които бяха обвинени в геноцид и престъпления срещу човечеството заради убийството на над 8 хил. мюсюлмански мъже и момчета в зоната на сигурност на ООН - анклава Сребреница, припомня „Ройтерс”.

Албанският премиер Еди Рама обвини академията, че награждавайки Хандке, "омаловажава стойността на наградата" и с това влиза в пореден скандал, който ще повлияе на репутацията й в следващите десетилетия.

Решението на академията се критикува силно в Албания и Косово, където около 10 хил. етнически албанци са убити, а близо един милион са прогонени по време на войната през 1998-1999 г., водена от войските на Милошевич.

Мунира Субашич, президент на асоциацията "Майки на Сребреница", която се занимава с оцелелите от събитията през 1995 г., определи решението на академията като "позорно".

Преди ден самият Хандке заяви, че "никога повече" няма да говори с журналисти, след като е бил нападнат с въпроси относно позицията си за войната в Югославия през 90-те години, а не относно писателските му постижения.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.