И без друго тясното литературно поле в България съвсем отесня с поредните награди, които разбуниха духовете. 

Държавният литературен клуб „Перото“ раздаде годишните си награди и те предизвикаха остра реакция сред ненаградени автори. Милен Русков и Владимир Сабоурин се възмутиха във „Фейсбук“ , затова че сред наградените е Георги Господинов, който беше отличен в категорията „Поезия“ за новата си стихосбирка „Там, където не сме”. Конкурираха го Цочо Бояджиев  с „Книга за ирониите и опрощенията” и Надежда Радулова с „Когато заспят”.

Наградите са определени от членовете на Експертния съвет към Националния център за книгата на НДК: проф. Амелия Личева, доц. Дарин Тенев и гл. ас. Дария Карапеткова. В профила на Русков се чуха мнения, че Господинов трябвало да върне наградата. За останалите наградени не бяха отправени нито критики, нито призиви да върнат наградите си. Защо ли? 

За цялостен принос беше отличен поетът Иван Теофилов. Деян Енев спечели отличието за „Проза“ с романите „Мария” и „Гризли“. Книгата „Илийчо, Август и седемте джуджета” донесе наградата за детска литература на Сотир Гелев и Пенко Гелев. Статуетката в категория „Превод“ спечели Ксения Банович за преводите й на хърватски език на „18% сиво” на Захари Карабашлиев, „Алкивиад Велики” и „Случаят Джем” на Вера Мутафчиева. Романът „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров спечели отличието за дебют.

Светлозар Желев, ръководител на „Перото“, отговори на Сабоурин:

„Това, което сте написали във вашия "анализ" на наградите "Перото" е отново единствено и само насочен към един единствен човек и поет. Но така също срещу Ани Илков, носител на същата тази награда миналата година, Борис Христов, Иван Теофилов, Деян Енев и т.н. Хвърляте обвинения и думи срещу журито, а дори не сте си направили труда да прочетете правилата на вземане на решения.“ 

Сабоурин пък се оплака, че е цензуриран, защото написал манифест срещу литературните олигарси, но Желев го изтрил от стената си. 

На борците срещу олигархията (чиито критики и обиди винаги се свеждат само до личността на Господинов) много удобно им убегна фактът кой взе общинската награда за литература, връчена в Деня на София. Абсурдно, тя беше дадена не на автор, а на директора на НДК Мирослав Боршош „заради превръщането на литературен клуб „Перото“ в средище на четящия човек и литературния елит“. От това никой не се възмути. А трябваше.

Приза за театър взе Катя Петрова, режисьор на спектакъла „Рания дъщерята на разбойника“. Райна Кабаиванска бе отличена в категория „Музика“ за работата си с майсторския си клас в НБУ. Отличието за изобразително изкуство отиде при проф. Николай Майсторов. Предаването „Библиотеката“ на БНТ бе наградено за журналистика. В категория „кино“ бе отличен филмът „Каръци“ на Ивайло Христов. Специалната награда на журито отиде при фоторепортера на „24 часа“ Десислава Кулелиева. Танцовият фестивал „Антистатик“ беше удостоен с приза за развиване на съвременните жанрове в изкуството. Михаил Белчев взе специалната награда за ярки постижения в културата, съобщи kmeta.bg.

Не стана известно дали общинските награди имат парична стойност, но "Перото" са само почетни. 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин