Шест поетични книги са селектирани в краткия списък с номинации за Националната литературна награда „Иван Николов” за 2023 г., съобщи издателство "Жанет 45", организатор на конкурса. Жури в състав Мирела Иванова, доц. д-р Гергина Кръстева и Иво Рафаилов съобщи номинациите, избрани сред 63 предложени книги от общо 24 издателства. 

Краткият списък и представяне на номинираните книги: 

Ани Илков, „До края на смъртта“, издателство за поезия ДА, 2022

В тази книга Ани Илков отстранява няколко пласта свещеност от човешкото и го откроява под светлината на умираща звезда, като едно и също с нея. Поезията тук би донесла утеха, стига да ѝ се доверим и да проследим накъде сочи, дори тя да няма утехата за своя цел. Езикът е и познатият Ани-Илковски танцуващ език, но и оголващ се подобно къс материя, носеща се в безвъздушното – угаснала завинаги или тепърва запалваща метафизична искра, след която човекът ще е радикално различен…

Виолета Кунева „Кучето на Персефона“, издателство „Жанет 45“, 2023

В лирическата книга на Виолета Кунева и езикът, и тялото се опитват да се измъкнат от клетката, лабиринта, потопа на прииждащите сенки – със или без водач, тукашен или отвъден. В тази поезия тихо отеква далечна памет за полезна болезненост, която бди на границата между грижа и жестокост, успокоява раните от смъртоносните нападения на ежедневни зверове. И усърдно се грижи за страховете си, в опит да предпази другите от тях.

Галина Николова, „Въображаеми градини“, издателство за поезия ДА, 2022

Въпреки че стихотворенията на Галина Николова във „Въображаеми градини“ са провокирани от различни страхове и безпокойства, те не причиняват страхове и безпокойства. И затова „виновен“ е езикът – чист и деликатен, самонаблюдаващ се, улавящ промените, въобразяващ решенията, въобразяващ реалността, мястото на пишещия в нея, и така лекуващ. Не само пишещия, защото в поезията на Галина Николова в тази книга читателят е неизбежен двойник на автора.

Златозар Петров, „Отдалечаване на ангела“, издателство „Жанет 45“, 2023

Гласът в тази поезия, точно като делфинът от стихотворението „Уличен телефон”, пее и играе над водата, докато с томителна неистовост всъщност се носи към дъното на океана. Мрачната, далечна страст на това писане е прорязана от белезите на тъпи и тъкмо затова – безпощадни остриета. В свят, натровен от всевъзможно дърдорене, никнат само глухи иронични флиртове с възможността езикът да създава образи. И стиховете прииждат – здрачни и апокрифни, в опит да измолят последна милост за положеното върху дланта на Господ сърце.

Ина Иванова, „Нещата, за които мълчим“, издателство „Жанет 45“, 2022

В поетичната книга на Ина Иванова долавяме „дългия пулс на града“, тупти с подробностите на познати улици и сгради, които хвърлят странни сенки, с вървежа на прозрачни и меланхолни хора. Смайваме се от неназовимото изящество на естеството в цялото му многообразие: от невидимите земни кратери през мъхнатите клепачи на новородена сърна до прималелите от вятъра лимонови треви. Любовта в „Нещата, за които мълчим“ най-често присъства като овладяна болка или „птича сянка“, като чупливост и пораждаща сила едновременно. Книга, която намира имена на невидимото – в нас и около нас – и ги записва, за да се знаят и помнят. 

Катя Димитрова „Плач по всички жени преди мен“, издателство „Жанет 45“, 2023

Катя Димитрова е затворила между страниците на книгата си колкото плач и болка, толкова и ирония, и усещане за ненатрапчива модерност. Долавя се различното мислене и световъзприемане на едно ново, различно поколение, което умее да превръща в поетично вместилище цялата многотия на делничното, да осмисля откривателски безмилостното ни време и да го преобразява в метафори. Много впечатляващ е парадоксът, че стихотворенията в „Плач по всички жени преди мен“ са хладни, несантиментални, а предизвикват искрена топлота и необяснима, чувствена обич. Лирическа книга, която звучи много автентично, чисто и цялостно.

Носителят на голямата награда ще бъде обявена на 15 декември (петък) от 18 часа на официална церемония в галерия „Димитър Георгиев“, ул. Съборна 23, Старинен Пловдив.

Националната награда за поезия „Иван Николов“ се връчва за 27-и път тази година. Учредена е през 1994 г. от Издателство „Жанет 45“. Награденият получава плакет, изработен от художника Христо Гочев, и парична премия в размер на пет хиляди лева. Първият носител на наградата през първата година от съществуването ѝ е Христо Фотев. Сред лауреатите през годините са Елин Рахнев, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Иван Методиев, Екатерина Йосифова, Георги Борисов, Кристин Димитрова, Станка Пенчева, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Георги Господинов, Аксиния Михайлова, Валентин Дишев, Красимир Вардиев, Яна Букова, Надежда Радулова, Цочо Бояджиев, Кръстьо Раленков и др.

ИВАН НИКОЛОВ (1937-1991) е български поет, журналист и преводач от руски език. От 1969 г. е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. Автор е на над 20 книги, а в спомените на читателите освен с прекрасните си стихове, той остава и с брилянтните си преводи на руска поезия и проза, между които произведения на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, Булат Окуджава.

 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 106 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.