Романът "Поразените" на Теодора Димова е отличен с френската литературна награда "Фрагонар", съобщи издателство "Сиела". "Поразените" (Les Dévastés) беше публикуван във Франция в началото на тази година в превод на Мари Врина-Николов. Церемонията по връчването на наградата се е провела на 19 май.

Първото издание на "Поразените" е от 2019 г. Той разказва за тежката съдба на три жени и едно дете, които преминават през ужаса на деветосептемврийския преврат през 1944 г.

"Когато започнах да пиша романа "Поразените" през 2016 г., мислех, че това е роман за паметта, за първите месеци на терор след установяването на тоталитарния режим в България. Никога не съм предполагала, че този роман може да придобие смразяваща, печална, плашеща актуалност 77 години по-късно, на 300 км от нас", казва Димова в интервю за БТА, цитирано от БНР.

Наградата "Фрагонар" има за цел да доприне се за по-широкото разпространение на чуждестранна литература във Франция. Амбицията на учредителите е "да отличава нов женски глас от другаде, да избира роман, който ни пренася отвъд нашите граници, който ни запознава с нови култури и различна действителност", се посочва на сайта на приза "Фрагонар". В журито са участвали писатели като носителя на "Гонкур" Матиас Енар и Ален Мабанку, преводачката Якута Аликавазовис, Аньес Коста от парфюмерийната къща "Фрагонар", по чиято идея е учредена наградата, почитатели на литературата.

"Да пише за Теодора Димова е истинска отговорност, за да унищожи "манипулираната памет" и да поеме отговорността на цяло едно поколение, което трябва да "предаде паметта за истината на хората, които ще живеят след нас. За да не живеят в унизителния свят на лъжата", пише за романа Габриел Наполи в "Анатандант Надо".

ТЕОДОРА ДИМОВА е сред най-известните и четени български писатели. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда "Хр. Г. Данов" за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал "Култура" за 2014 г. Романът "Поразените" е роман на годината на Националния дарителски фонд "13 века България" за 2019 г., а през 2020 г. е отличен и с литературнаната града "Перото" в категория "Проза".

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си