Романът "Поразените" на Теодора Димова е отличен с френската литературна награда "Фрагонар", съобщи издателство "Сиела". "Поразените" (Les Dévastés) беше публикуван във Франция в началото на тази година в превод на Мари Врина-Николов. Церемонията по връчването на наградата се е провела на 19 май.

Първото издание на "Поразените" е от 2019 г. Той разказва за тежката съдба на три жени и едно дете, които преминават през ужаса на деветосептемврийския преврат през 1944 г.

"Когато започнах да пиша романа "Поразените" през 2016 г., мислех, че това е роман за паметта, за първите месеци на терор след установяването на тоталитарния режим в България. Никога не съм предполагала, че този роман може да придобие смразяваща, печална, плашеща актуалност 77 години по-късно, на 300 км от нас", казва Димова в интервю за БТА, цитирано от БНР.

Наградата "Фрагонар" има за цел да доприне се за по-широкото разпространение на чуждестранна литература във Франция. Амбицията на учредителите е "да отличава нов женски глас от другаде, да избира роман, който ни пренася отвъд нашите граници, който ни запознава с нови култури и различна действителност", се посочва на сайта на приза "Фрагонар". В журито са участвали писатели като носителя на "Гонкур" Матиас Енар и Ален Мабанку, преводачката Якута Аликавазовис, Аньес Коста от парфюмерийната къща "Фрагонар", по чиято идея е учредена наградата, почитатели на литературата.

"Да пише за Теодора Димова е истинска отговорност, за да унищожи "манипулираната памет" и да поеме отговорността на цяло едно поколение, което трябва да "предаде паметта за истината на хората, които ще живеят след нас. За да не живеят в унизителния свят на лъжата", пише за романа Габриел Наполи в "Анатандант Надо".

ТЕОДОРА ДИМОВА е сред най-известните и четени български писатели. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда "Хр. Г. Данов" за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал "Култура" за 2014 г. Романът "Поразените" е роман на годината на Националния дарителски фонд "13 века България" за 2019 г., а през 2020 г. е отличен и с литературнаната града "Перото" в категория "Проза".

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.