Фредерик Форсайт – автор на знаменитите шпионски трилъри на „Денят на Чакала", „Кучетата на войната", „Дяволската алтернатива” и др., е бил свързан с британската разузнавателна служба МИ6, съобщи ВВС. Това признава самият писател в последната си книга „The Outsider" (Аутсайдерът). Мемоарите му ще влязат в британските книжарници от 6 октомври.

Повече от 20 години Форсайт е сътрудничил на МИ 6 в Нигерия, Източна Германия, Родезия и Република Южна Африка. Като журналист на свободна практика през 1968 година, с него се свързал член на разузнавателната агенция на име „Рони", който искал да има "свой коз в сърцето на анклава Биафра", където се водела гражданска война между 1967 и 1970 г. По време на престоя си в Нигерия той пишел статии за хуманитарната и военната обстановка, като държал „Рони” информиран за неща, които по различни причини не можели да се появят в медиите. Опитът на сепаратистите игбо за създаване на Република Биафра бил осуетен от федералната армия, която била по-многочислена и имала подкрепата на Великобритания. Наложената на сепаратистката област блокада предизвикала смъртоносен глад, от който загинали над един милион души от местните игбо.

През 1973 година с Форсайт се свързали за мисия на МИ6 в ГДР. "Предложението им беше просто. Имаше един „коз" - руски генерал, който работеше за нас от затънтени райони на Източна Германия, и трябваше да бъде изнесен един пакет от страната",пише писателят в мемоарите си. Фредерик Форсайт споделя, че шофирал до Дрезден "Триумф" кабриолет и получил пакета от самия полковник в тоалетната на музея „Албертинум”. В Родезия (сега Зимбабве) през 1970-те години, от него било поискано да проучи намеренията на тогавашното правителство. После, през 1980-те години, го помолили да разбере какво възнамерява да прави южноафриканското правителство с ядрените си оръжия в рамките на прехвърлянето на правомощията след апартейда на Африканския национален конгрес (АНК). Писателят отбелязва, че е получавал помощ от много членове на МИ6 при проучванията, които правел за книгите си. Преди години той призна, че е подпомагал финансиране на опит за преврат в Екваториална Гвинея през 1973 г., а книгата му "Кучетата на войната" описва опит за държавен преврат във фиктивна африканска страна.

ФРЕДЕРИК ФОРСАЙТ е роден на 25 август 1938 Г. в Ашфорд, графство Кент, в югоизточната част на Англия. Учи в привилегированото Тенбриджко частно мъжко училище и на Гранадския университет в Испания. Между 1956 и 1959 г. служи в кралските BBC, а след това работи и като сътрудник в агенция Ройтерс. Бил е кореспондент в Берлин, Париж и Прага, отразавя гражданската война в Нигерия между Биафра и Нигерия. Автор е на двайсет романа, продадени в над 70 милиона екземпляра. Много от книгите му са преведени на български.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков