БОРИС МИТОВ, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

„Хлапе от работническата класа, което е имало различна кариера и е започнало да пише късно.“ Така описва себе си 44-годишният шотландско-американски автор Дъглас Стюарт. Дебютният му роман Shuggie Bain в четвъртък беше отличен с престижната литературна награда Booker за 2020 г. Той стана вторият шотландец, спечелил наградата от 50 000 британски лири, след като през 1994 г. това направи и Джеймс Келман с романа си How Late It Was, How Late.

Дъглас Стюарт е роден и израснал в Sighthill, квартал в Глазгоу, Шотландия. Завършва висшето си образование в Scottish College of Textiles, след което прави магистратура в Royal College of Art в Лондон. Когато е на 24 години, се мести в Ню Йорк, където става моден дизайнер. Работи за марки като Calvin Klein, Ralph Lauren, Banana Republic и Jack Spade. Вече публикува в The New Yorker и LitHub и притежава двойно гражданство – британско и американско.

Първият му роман, озаглаен Shuggie Bain, е базиран на собствения му живот по време на управлението на Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век. Историята проследява Шуги, момче от Глазгоу, израснало в бедност заедно с майка си, чиято зависимост от алкохола съвпада с нарастващото осъзнаванена сина ѝ за неговата сексуалност. Книгата е посветена на майката на Стюарт, починала от алкохолизъм, когато той е едва 16-годишен.

След като разбра, че е спечелил Booker, авторът заяви чрез видео връзка по време на церемонията в Лондон, че е „абсолютно зашеметен“ и благодари на майка си, която е „на всяка страница от тази книга – ясно е, че без нея нямаше да съм тук, работата ми нямаше да бъде тук“. Той отправи благодарности и към сънародниците си в Шотландия и особено на хората в Глазгоу, „чиято съпричастност и хумор, любов и борба са във всяка дума на тази книга“.

След това Стюарт посочи на рафтовете зад себе си романа на Джеймс Келман, отличен преди 26 години: „Когато Джеймс спечели в средата на 90-те, шотландските гласове бяха възприемани като разрушителни и извън нормата. И да видя Шуги в центъра на всичко това сега... Не мога да го изразя.“

Шотландецът вече е готов с втория си роман Loch Awe и заяви по време на церемонията по награждаването, че сега може да стане писател на пълен работен ден. Стюарт се пошегува и, че ще използва наградния фонд, за да уреди баса със съпруга му, че Shuggie Bain няма да спечели Booker. След това добави с по-сериозен тон, че може да използва парите, за да се върне отново в Глазгоу.

„Това е невероятно емоционална, нюансирана книга, която е трудно да се забрави. Интимно е, предизвикателно е, състрадателно е“, коментира издателката Маргарет Бъзби, която тази година председателства журито. Тя описа Шуги като „незабравим герой“ и добави, че книгата е „орисана да стане класика“.

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман